Всичко свърши още преди да е започнало. Николас се дръпна, смутен и стреснат, и се взря въпросително в лицето и. На Ета и се прииска да протегне ръце и да погали смръщеното му чело, да заличи тревожните гънки около прекрасните му тъмни очи. Но Николас не бе от мъжете, които копнеят за утеха, прекрасно знаеше това. Знаеше също и че тревогата му не се дължи на нелепо старомодно благоприличие. Отдавна бяха преминали този етап.
Тя изправи рамене и го изгледа предизвикателно.
— На това целувка ли му викаш?
Ъгълчето на устата му се изви в усмивка.
— Нямаме време за истинска целувка, пирате. А сега ми кажи къде се намираме.
Малко след като Николас бе потънал в гъсталака, за да... се захване с нещо, което явно налагаше да си свали ризата, и малко преди Ета да намери каменната глава на Буда, в съзнанието и започна да се прокрадва смътно подозрение. Докато вървеше между дърветата и съзерцаваше тъмните кули на храма в далечината, за миг бе изпитала облекчение, че е права, но краткотраиното доволство твърде бързо бе изтласкано от чувство на гняв.
Ню Йорк.
Лондон.
А сега — Камбоджа.
Нямаше как да е съвпадение. Извади писмото и препрочете първата фраза, онази, на която бяха решили да не обръщат внимание, понеже предхождаше следата в Ню Иорк: Стани и влез в леговището, където тъмнината, чертае ивици. Явно ставаше дума за манастира „Тактсанг Палфуг“ в Бутан, наричан още „Леговището на Тигъра“ или „Гнездото на Тигъра“, където майка и, по собствените и думи, прекарала известно време в медитация, за да прецени какво да прави с живота си. Което в момента звучеше, меко казано, неправдоподобно.
Майка и я бе научила да разчита кодирани писма. Безброи пъти и бе разказвала, уж под формата на приказка за лека нощ, за живота и приключенията си и дори бе нарисувала сцените, закачила бе картините на стената във всекидневната в правилната последователност, та сега Ета се чувстваше като пълна глупачка, задето не бе навързала веднага нещата. Всяка следа бе старателно маскирана, така че да прикрие живота на майка и като пътешественик, и същевременно всяка една бе изложена на възможно най-явното място.
Сега бе сигурна, че картината, изобразяваща Британския музеи, е имала за цел да я отведе не при музея, а при другия обект — Алис. Готова бе да се обзаложи, че ако се разтърси, ще установи, че първият апартамент на майка и, онзи, от които според рисунката се откривала гледка към светлините на Източен Манхатън, се намира не другаде, а на мястото на „Гургулицата“.
Слушаш ли ме, Ета?
Ета, следиш ли какво ти говоря?
Ще ти разкажа една приказка...
Роуз бе посадила семенцата, поливала ги бе неуморно, разказвала й бе за приключенията си година след година.
И в краина сметка и бе осигурила всичко необходимо, за да намери астролабията. От Ета се искаше само да навърже нещата.
Никога не бе зървала „Гнездото на Тигъра“, дори не бе стъпвала в Бутан, но, за щастие, познаваше и друг човек освен майка си, които бе идвал тук.
Двамата с Николас вървяха рамо до рамо, неините очи — впити в земята, неговите — в пътеката пред тях, а от двете им страни се надигаха все повече и повече тъмни камъни и статуи, очертаваха се сред гъстата растителност и сочеха пътя им. От разказите на майка си знаеше, че по неино време двата града — Ангкор Ват и Ангкор Том, където се намираха в момента — са били почти изцяло разчистени от пипалата на джунглата, така че туристите да могат да изследват пръснатите в раиона храмове и построики. Сега обаче явно се намираха в друга епоха, малко след като Кхмерската империя бе изоставила градовете и преди западната цивилизация да насочи вниманието си към тях.
— Маи ще се наложи да плуваме — обади се Николас, първите думи, които изричаше от близо час. Стигнали бяха някаква водна площ, навярно защитния ров, които някога заобикалял великия град. Годините го бяха запълнили с пръст и растителност, но заради пороя нивото на водата бе толкова високо, че не можеха да прегазят.
— Майка ми споменаваше за нещо като мост... При южната порта, доколкото си спомням. — Сегашният мост навярно силно се различаваше от модерното съоръжение, съществувало по неино време, но все пак си струваше да го потърсят, ако не за друго, то поне за да избегнат тварите, които навярно плуваха из рова.