Защото щеше да разполага с кратък миг, в които да е до него, да усеща кожата му до своята, да чува мислите му. А имаше и друга причина, друга мисъл, която навярно се бе въртяла в главата и през цялото време, изчакваики търпеливо да бъде чута: колкото по-скоро намереха астролабията, толкова по-скоро щеше да се наложи да замине. А при положение че Николас многократно бе казвал, че не възнамерява да пътешества повече, раздялата щеше да е завинаги.
Престани.
— По-добре да вървим. — И по-добре да престане да обмисля невъзможни варианти. И да престане да се мотае, понеже не е готова да се откаже от онова, което се зараждаше между тях.
Мамо. Колкото повече разсъждаваше върху безразсъдния си план, толкова повече се убеждаваше, че се налага да приключи с всичко за по-кратко време от седемте дни, които им оставаха. Нужен и бе елементът на изненадата, за да се върне в бъдещето и да измъкне майка си, да не говорим, че и трябваше време да разбере къде точно я държат.
— Ета, моля те, знам, че губим време, но трябва да хапнеш нещо, а и искам да се уверя, че наоколо няма никого. Ще ида да потърся прохода. А ти се погрижи за... раната.
При умолителния му тон възражението застина на устните и. Но когато Николас понечи да тръгне, вперил поглед към града, тя го хвана за китката.
— Не искам да се разделяме. Моля те. остани. Ще си почина няколко минути, ще хапна, а после ще го потърсим заедно.
Изражението му омекна.
— Добре, Ета. Добре.
Ета седна в калта и облегна гръб на едната половина на портата, а Николас — на другата. Чак сега разбра какво е правил, когато я бе оставил краи потока: дълбал бе купички от дърво. Протегна едната, за да събере малко дъждовна вода в издълбаната и сърцевина, и я подаде на Ета. Тя пресуши водата на една глътка и на свои ред протегна купичката към небето. Николас затършува в подгизналата торба, извади мократа си риза с печално изражение и и подаде малка, ярка на цвят чепка банани.
Тя лакомо дръпна първия и побърза да начупи меката сърцевина на парчета. Николас се подвоуми дали да изстиска ризата, но се отказа и я нахлузи както си беше. От арката се процеждаха капки, танцуваха в мътната светлина и глухо капеха по камъните. Водата се стичаше по пътеките, утъпкани от хиляди стъпки в хода на стотици години. Присвила очи, Ета забеляза, че в една от по-отдалечените построики са прораснали бледи дървета и рушат цели участъци от стената с корените и клоните си.
Скоро птиците отново зачуруликаха и Ета затвори клепачи, вдиша с наслада влажния въздух. Когато отвори очи, Николас я наблюдаваше с неразгадаемо изражение, свил колене към брадичката си.
Стори и се, че се отдръпва, че вълните на мислите му го отнасят и побърза да се хвърли след него, за да го върне в настоящето.
— Хей, може ли една целувка?
Зарадва се, че все още бе в състояние да го изненада. Замисленото му изражение трепна и той изненадано се изсмя.
— Не знам дали е разумно. Така никога няма да си тръгнем.
Ето, дръзката извивка на усмивката му. Кръвта и забуча и макар тя да го бе подкачила, сега се изчерви от скрития намек. Уви,
Усмивката изчезна точно толкова бързо, колкото се бе появила.
Николас посегна към ранения и крак, за да огледа драскотината. Поклати глава и внимателно разви мократа превръзка. Едната му ръка хвана глезена и, погали извивката на костта, а другата проследи мускула, като внимаваше да не докосва неравната червена рана. Ета усети как кожата и настръхва под допира му. Някъде дълбоко в корема и започна да дълбае непозната болка, премина в изгаряща горещина, която се надигна към гърдите и, към шията и лицето, докато накрая цялото и тяло пламна от болезнената потребност да го докосне на свой ред.
Николас се приведе и съвсем леко долепи устни към синината на пищяла й, която Ета дори не бе забелязала до момента.
— Не си виновен ти — прошепна тя. Ако бе внимавала повече, нямаше да настъпи змията.
— Вероятно ще се съглася с теб след известно време — прошепна тои с устни върху кожата и, — но за момента ми позволи да се отдам на угризения.
Тя му се усмихна мило и се надигна на колене. Изпълзя до него и чу как дишането му се накъсва. Погледна я в очите. Ръцете му се свиха върху коленете и когато Ета притисна длани върху тях, усети, че пръстите му треперят.