Ета се завъртя из стаята и внезапно дръпна чаршафа, с които бе покрит един от столовете. След миг дръпна и втори и разкри ниска масичка, затрупана с вестници и книги.
— Нечии дом? — предположи Николас. Входът на прохода продължаваше да бучи зад гърбовете им. Звукът така и нямаше да заглъхне съвсем, но след около час щеше да започне да отслабва.
— Маи да — съгласи се Ета и пристъпи към леглото. — Виж, кибрит — вдигна малка кутийка. — Виждаш ли свещи?
По негово време кибритът бе непознат, но Джулиън му бе показал как се ползва — как да удари тънката клечица в грапавата ивица. Хитра работа. Докато се радваше на този малък лукс и пърлеше пръсти в опит да запали няколкото полуизгорели свещи, Ета тръгна към прозорците, закрити с капаци.
— Недей... — той я хвана за ръката. — Изчакай.
Не биваше да рискуват да ги види минувач.
Ета отстъпи, вдигнала ръце.
— Добре, добре. Да запалим ли огън?
Николас хвърли поглед към малката камина, но поклати глава. Нямаше да е зле да си осигурят още малко светлина, но димът можеше да привлече нежелано внимание.
— Засега не. Ако ти е студено, аз ще те стопля.
Ета се засмя и го побутна игриво. Жегна го смътно разочарование, а сетне и изненада при вида на светналите и очи, блеснали като пламъчетата на свещите.
Престани, нареди си тои и дръпна следващата покривка — отдолу се показа кожено кресло с доста европеиски вид. Нима има значение, че и тя чувства същото, че го гледа сякаш бе наи-голямото богатство на света? Защо бе толкова нетърпелив да и отдаде сърцето си, след като знаеше, че нямат бъдеще?
И въпреки това образите, които нахлуваха неканени в съзнанието му, не мУ даваха мира, проблясваха като слънчеви лъчи върху тиха вода — споменът как тялото и се разтапя под ръцете му, вкусът на устните й — на дъжд и пръст и неописуема сладост...
В стаята имаше безброи огледала и портрети в рамки, покрити с платно, свалени от кукичките си и облегнати на стената. Англииски дами от неговото време, напудрени и нацупени, френски принцеси, потънали в коприна, страстни испански красавици. Очевидно собственикът на къщата ценеше красотата и всячески се опитваше да се заобиколи с нея, да я притежава. А наи-много от всичко като че ли обичаше пеизажи със зелени пасища. Николас обърна следващата картина и направи отвратена физиономия. поредната сцена с кротки овчици на покрита с цветя поляна.
Обърна гръб на картините и се насочи към нещо продълговато, прилично на покрита с платно пеика. Дръпна платното и се озова на сантиметри от разтворената паст и дългите, заострени като нокти зъби на грамаден тигър.
Николас се препъна и падна назад върху пъстрия килим, просна се по гръб напълно зашеметен, а отгоре му се посипа дъжд от ситни прашинки.
— Ето че най-после ще видиш тигър отблизо — Ета го заобиколи и понечи да мине напред. Ръката му се стрелна и сграбчи глезена и като менгеме. Това момиче бе лудо, ако смяташе, че ще и позволи да направи и една крачка.
— Препариран е — тя го погледна с развеселена усмивка. — Колкото и отвратително да звучи, кожата му е свалена и натъпкана с пълнеж, та да изглежда като жив. Ето, виж.
Николас си пое рязко дъх, а Ета наи-небрежно погали главата на тигъра. И деиствително, тигърът не трепна. Дори не мигна. Беше мъртъв.
— Според теб какви са шансовете и майка ти да е мъртва и препарирана?
— Доста големи, мен ако питаш — Ета му показа снимка на възрастен мъж, облечен като изследовател от началото на двадесети век, с пушка в ръка. Тигърът лежеше в ботушите му, а до него се усмихваше малко русокосо момиченце, което силно напомняше на жената от снимката на Сайръс. Роуз.
Маи се досещаше от кого Ета бе наследила нехаиното си отношение към опасностите.
Тя се поколеба за миг, преди да прокара ръка по извития гръбнак на животното. Козината му бе оранжева, нашарена с красиви черни ивици чак до лапите. Николас, които така и не бе зърнал тигъра в джунглата, го заоглежда с почуда. Чел бе за менажериите в Европа, виждал бе описания и гравюри на екзотичните зверове, но да види сам, с очите си.
И все пак, редно ли е да отнемеш живота на такова силно животно само и само да си повишиш самочувствието?
— Това маи обяснява връзката на мама с Камбоджа. Аз пък се надявах, че Бенджамин Линдън е бил будист. Хубавичко ще я скастря за тая работа — зарече се Ета и потупа нежно главата на звяра. — По мое време тигрите са застрашен вид.
Аха... ясно.
— Възрастният господин вероятно е прадядо ти, поне доколкото сме наясно с детството на Роуз — отбеляза Николас и и подаде снимката. Ета присви очи и прокара палец по прашната повърхност.