— Наредено ни бе да доидем тук — отвърна Ета и двамата застинаха. — Роуз Линдън ни праща.
Непознатият рязко се приведе и скочи към нея.
— Наведи се! — викна Николас.
Ета се смъкна на колене, а юмрукът на Николас прелетя над главата и. Докато успее да се изправи на крака, двамата вече се търкаляха по пода, размахваха краиници, блъскаха се в краката на столовете и се опитваха да се цапардосат един друг. Някои събори меча и той отскочи към вратата.
— Престанете! — викна Ета. — Престанете веднага!
Със същия успех можеше да крещи на побеснели кучета — единственият начин да ги разтърве бе да се завре между тях и да рискува да бъде ухапана. Сграбчи сакото на Николас с две ръце и го дръпна рязко назад. Мускулите й се обтегнаха болезнено.
— Николас! Престани!
Разтреперан и задъхан, Николас притисна натъртените, разкървавени кокалчета на ръката си към устните. Но като видя, че Ета понечва да се приближи към непознатия, мигом се хвърли да я спре, ала тя тръсна рязко глава. Николас неохотно отстъпи и вместо това отиде да вдигне съборения меч.
— Името Роуз Линдън ви е познато, нали? — попита Ета и протегна ръка, за да му помогне да стане.
Непознатият се дръпна — очевидно жестът й не се прие добре.
— А Бенджамин Линдън? — Започваше да се тревожи да не би Николас да го е халосал така силно, че ушите му още да бучат. Жуженето на насекомите отвън проникваше и в стаята, която сякаш цялата пулсираше от звуци. Ета съжали, че не бе отворила поне единия прозорец, та да пусне наситения цветен аромат и да изпълни въздуха с нещо друго освен страх и пот.
Младият мъж затвори очи и вдиша на пресекулки. Сетне проговори толкова тихо, че Ета се принуди да се приведе напред, за да
Младият мъж, Хасан, не и позволи да му почисти лицето — не и позволи дори да го последва навън, когато отиде за вода и чисти дрехи, така че Николас се принуди да излезе с него и да го наглежда, — но все пак и предаде меча си в знак на добра воля. Докато ги нямаше, Ета се опита да осмисли нещо, което и се струваше съвсем невъзможно.
Вярно, че времето бе относително, но... нима бе възможно прадядо и да има син на неините години? Реално погледнато, Хасан бе чичо на майка и, което го правеше. неин прачичо? Или не, първи братовчед, но две поколения назад?
— Приличате на нея — обади се Хасан и притисна влажната кърпа към лицето си. — Сладката Роуз.
— Защото ми е майка — отвърна Ета. — Познавате ли я?
Момчето кимна, а очите му пробягаха към Николас, които стоеше смръщен зад Ета.
— Abbi... двамата с Роуз живяха тук известно време, преди тои да остави къщата на Ummi — майка ми — а сетне, когато и тя почина, на мен. — Хасан поклати глава. — Наистина ли ви е казала да доидете тук? Но. това е много странно, понеже тя самата доиде и си тръгна само преди няколко дни.
Стомахът на Ета се преобърна.
— Как така?
Нима Роуз се бе изплъзнала на хората на Аирънуд? Освободила се бе, но се бяха разминали?
Николас сложи ръка върху китката й и се обърна към Хасан.
— А Роуз. млада ли беше, или ви се стори по-възрастна, отколкото я помните?
— Млада — отвърна Хасан и в гласа му се прокрадна подозрение. — Твърде млада, за да има дете на вашите години. Доиде с важна задача, но не ми каза каква.
Николас погледна стреснатото и изражение. Очевидно бе дошла не майката, която познаваше, не онази, която я бе отгледала. Поради странния ефект на проходите едва не се бяха сблъскали с младата Роуз, дошла да скрие астролабията.
— Защо не тръгнахте с нея? — полюбопитства Ета.
— Защото не мога. Някои биха казали, че съм... пазител, но освен да се грижа за къщата, не изпълнявам други задължения — отвърна Хасан. — Не откликвам на заповедите на Великия господар. Отказвам да бъда Айрънуд.
— Роуз остави ли нещо тук? — попита Ета и думите и почти се сляха от вълнение.
До този момент не и беше хрумвало, че може да изникне такъв проблем. Възможно ли бе майка и и Бенджамин Линдън да са предупредили Хасан за останалите кланове, да са му казали да се доверява само на Роуз, когато става дума за местоположението на астролабията?
Николас сграбчи Хасан за яката и го разтърси силно.
Прекрасно, точно от насилие имаха нужда.
Хасан облиза устни и очите му пробягаха из стаята. Водата от кърпата се стичаше по скулите му като пот.
— Отговори на дамата — нареди му дрезгаво Николас.
— Заклел съм се с живота си — заяви Хасан и пусна кърпата в легена. — Не мога току-така да ви повярвам. Може да не сте онези, за които се представяте. Има много хора, които искат да ме изиграят — да изиграят онези от нас, които все още са верни на семеиство Линдън и неговите тайни.