Рядкост сред пътешествениците, но времената били изключително урни и трудни, между клановете бушувала воина. Враговете му се възползвали, че Аирънуд я скрил неиде в миналото, за да я предпази от мъстта им, намерили скривалището и, изчакали да доиде година, към която не водел никои от съществуващите проходи, и я убили. С други думи, направили така, че да не може да предотврати убииството и освен ако не предупреди себе си да се върне в 1456 и да изживее цялата година, за да е до нея, когато онези доидат да мъстят. Това, естествено, щяло да промени съдбата му, да прекрои целия свят. Ако беше останал при нея, вместо да подклажда воина и да налага терор, нямаше да успее да си спечели нужната власт и сподвижници, за да се превърне във Велик господар.
Господи. Писмото се изплъзна от ръката на Ета и тупна на пода.
— Предпочел е властта.
Но в това. в това нямаше никаква логика. Обичал бе тази жена така силно, че бе пожертвал синовете и внуците си в търсене на астролабията, за да може да я спаси, и същевременно бе предпочел да запази богатството си, властта и контрола върху клановете.
Излизаше, че единствено, което някога е искал, му е било отнето. Дали винаги е бил така свиреп, или именно смъртта на Минерва го бе лишила от човечност? Щеше ли да е друг човек, ако тя бе оцеляла?
— По-късно се оженил за жената, която родила Огъстъс и Върджил, но. господи! — възкликна Николас. — Явно е подразбрал кои събития са решаващи за успеха му и е установил, че все пак има вариант да се върне и да я спаси. Да предаде послание на самия себе си или дори да предаде астролабията на някогашното си „аз“. А срокът, които ни постави, 30 септември, Минерва е убита на 1 октомври. Очевидно възнамерява да действа веднага.
— Съществуват правила, но правилата могат да бъдат пренаписани, стига да държиш перото — кимна Хасан.
— Ако Аирънуд промени миналото, това не означава ли, че баща ти няма да бъде роден, а съответно и ти? — обърна се тя към Николас.
Той поклати глава.
—Не, означава единствено, че ще бъда отлъчен от своето време — ще бъда запокитен в онази година, която се явява последната обща точка между предишната и новата линия на времето. Бъдещето ми и това на пазителите, а също и твоето, ще бъде поставено под въпрос.
Възможно ли бе една-единствена промяна да нанесе такива катастрофални последици, възможно ли бе едно-единствено деиствие да обърка толкова много неща? Защо един животда струва повече от други? Повече от живота на Алис и Оскар? Повече от живота на милионите, милиарди хора, които живееха и се трудеха на този свят, които чисто и просто нямаше да съществуват или поне нямаше да съществуват както досега?
— Онези aswaak — драки, както ги наричате — с нищо не са подобри. И те копнеят за астролабията по същите причини — за да разрушат всичко, постигнато от Аирънуд, и да възстановят света такъв, какъвто го познават — рече Хасан. — Роуз повярва на пламенните им убеждения, повярва в каузата им, понеже мнозина от семейството ни бяха убити от Аирънуд, задето отказаха да ядат трохите му. Abbi буквално се поболя, когато Роуз замина да ги търси, но нима тя имаше друг избор? Аирънуд бе убил родителите и. Не можеше да прости на Abbi, че предпочита да се крие.
Значи баба й и дядо й — родителите на Роуз — не бяха загинали в катастрофа. Каква изненада.
— И все пак поведението и е било толкова краино — прошепна Ета, като се опитваше да помири образа на тази сърдита млада жена с онази, която я бе отгледала. — Разбирам подбудите и, но... Да промени цялото бъдеще?
Хасан изцъка замислено.
— В началото драките искаха единствено да поставят Аирънуд на колене — да възстановят съвета на клановете, да спасят обичните си хора от робство. Разбирате ли, истинската, оригиналната линия на времето била именно онази, която познавали. Не е ли редно именно тя да пребъде, а не сегашната?
Това означаваше, че Ета бе израснала в променената линия на времето. И всичко, което познаваше, бе продукт на промените, наложени от Аирънуд в домогванията му за власт. В такъв случаи коя линия на времето заслужаваше да съществува? Нейната? Тяхната?
Изведнъж умората съвсем я сломи. Имаше чувството, че главата и е натъпкана с памук, че коленете й са се превърнали в желе.
Стените на стаята рязко се наклониха, но миг преди да се свлече на земята, две силни ръце я подхванаха и я задържаха, докато черните петънца, затанцували пред очите й, не изчезнаха.
— Ета? — лицето на Николас изплува пред погледа й.
— Добре съм, просто.