Изражението на Хасан рязко се смени.
— Кои сте вие, та да се държите така фамилиарно с племенницата ми? Махнете си ръцете, ако не искате аз да го направя!
— Фамилиарно ли? — ахна невярващо Ета, но Николас я прегърна още по-силно и отговори:
— Неин съпруг.
Ета се задави. Николас я побутна предупредително, сетне обгърна раменете и с две ръце в демонстрация на любяща прегръдка. И дори не трепна, когато ьта го настъпи с всички сили.
Чакай, чакай, какво?
Но ако тази лъжа бе запалила фитила на гнева й, то въздействието и върху Хасан бе съвсем обратното — думите на Николас мигом потушиха възмущението, разкривило красивите му черти. Всъщност само донякъде.
— Не смятам, че Abbi би одобрил този съюз — заяви той.
— Защо не? — тросна се Николас.
— Защото ми се струва, че Ета предпочита да ви хвърли на лъвовете — отвърна Хасан.
Ета побърза да се измъкне от неудобната прегръдка. Колкото и да бе ядосана, нещо — навярно изражението на Николас, така уязвимо, каквото не го бе виждала досега, или фактът, че не би направил нещо такова без разумна причина — я накара да стисне зъби и да премълчи.
— Следващия път, когато се качим на кораб — усмихна се тя заговорнически на Хасан, — ще се погрижа някоя важна част от Николас да иде при акулите.
— Моряк значи — изсумтя Хасан и го изгледа изпитателно. — Пират, не се и съмнявам.
— Капер — поправи го уморено Николас.
— Чувал съм единствено за берберските пирати — заяви Хасан, без да откъсва поглед от Николас. — Никак не са дружелюбни към европеиците, нали разбирате. Търгуват с роби и вкусовете им биват наи-различни. Отвличат хора от Африка. Отвличат и от Европа. А момиче като нея струва много — вижте и кожата, косата, очите. Ще донесе хубава сумичка.
Ета ахна високо.
— Какво намеквате?
— Доколкото схващам, се опитва да разбере дали не си моя конкубина — поясни Николас с мрачна усмивка. — И дали не се нуждаеш от помощ.
— Не! — викна Ета. — Та ние дори не сме от онази епоха, а и как можа да ви хрумне, не Николас е способен на такова нещо...
Хасан видимо се успокои, а Николас побърза да сложи ръка на рамото й.
— Случват се и такива неща, затова се тревожа. В отсъствието на Abbi мои дълг е да ви защитавам. Но ако деиствително господинът е ваш съпруг, както твърди, значи отговорността пада и върху двама ни.
Мога и сама да се грижа за себе си — измърмори Ета.
— Това е самата истина — потвърди Николас, а сетне се наведе да вдигне писмото. Погледна отново изреченията. — Всъщност доста бързаме. „Сладката Роуз“ е в ръцете на Аирънуд. Заплашва да я убие и няма да се поколебае да го направи, ако не разберем къде е скрила една определена вещ. Говори ли ви нещо това изречение? Отнеси жасмин на невестата, която спи вечен сън под небесата, и потърси знака?
— Баща ми обичаше такива загадки, но тази не съм я чувал — Хасан се обърна и тръгна с меки стъпки из стаята, ръцете му се спираха нежно и с обич върху всеки предмет. Вдигна снимката с убития тигър, бръсна няколко прашинки, сетне продължи: — Него вече го няма, но се надявам пак да го видя. Може би не какъвто го познавам, а като млад мъж, които за пръв път открива тази епоха. Възможно е да не ме разпознае, но аз няма да сбъркам. А докато дойде този ден, ще се грижа за семеиството и ви каня да останете като мои гости. Когато отпътувам, можете да използвате дома като ваш собствен.
— Благодаря ви — отвърна Ета. — Но нима се каните да пътувате?
Разполагаха с... Колко ли дни оставаха до 30 септември? Само шест?
— Трябва да ида до Багдад да доведа жена си, братовчедке — обясни Хасан и на лицето му за миг се мярна глуповатото изражение на чисто щастие. Ета за пореден път се опита да прецени на колко години е и реши, че не може да е на повече от седемнадесет. — Самара силно ще се разочарова, ако ви изпусне. Отиде на гости при сестра си и новото и бебе. Ще остана в Багдад, докато продам индигото и перлите, и ще я доведа обратно веднага щом намеря керван, които да ни върне дотук.
— Търговец, значи — обади се Николас.
Хасан кимна и се усмихна малко накриво, понеже едната му буза бе започнала да се надува.
— Съвсем обяснимо. Abbi ми донесе много книги, научи ме на много езици. Англииски, турски, френски, гръцки. И макар да не мога да пътувам като вас, тои ми помогна да стигна далече на собствените си нозе.
— Радвам се, че се запознахме с вас — отбеляза Ета съвсем искрено. Развълнувана бе от мисълта, че във вените на този млад мъж тече неината кръв, нищо, че представата и за света за пореден път бефазбита на пух и прах. — Кога възнамерявате да тръгнете?