Ета не желаеше да се карат, а и се струваше, че Николас си търси повод да я отблъсне. Започваше да разбира защо бе реагирал така
бурно, макар очевидно да бе прекалил.
Трябва да му кажа. Николас бе наясно колко са високи залозите. Щеше да разбере, че не могат да върнат астролабията на Аирънуд и да си измият ръцете.
— Трябва да ти кажа нещо...
— Шшт — прошепна той. — Не сега. Не точно сега.
Николас въздъхна, тревогата сякаш го напусна и тои седна на леглото до нея. Наболата му брада прошумоля в косата и, когато облегна буза върху къдриците й.
Нещата не са приключили.
Не е нужно да приключват.
Ела с мен.
Ета преглътна, за да изтика думите обратно в гърлото си. Чувстваше се безкраино уморена, не успяваше да овладее емоциите, които прииждаха с неудържима сила и и пречеха да разсъждава трезво. Истината изкристализира в съзнанието и, крехката надеждица се разгоря, преобразува се и придоби твърдостта на диамант. Истината бе точно толкова абсурдна, колкото и себична, и тя си го знаеше, знаеше го, но това сякаш нямаше значение.
Уважаваше и се възхищаваше на прекрасния му, проницателен ум, усещаше също, че под буреносните облаци на променливите му настроения, под грубите пластове, се крие не но сърце. Не искаше да се откаже от сърцето му, не искаше да се откаже от нищо. Не желаеше да се преструва, че нищо не се е случило.
Ела с мен.
Обърна се и го целуна по шията, по онова местенце, където виждаше трептенето на пулса му.
Ела с мен у дома.
Тои дръпна ръката си, но само колкото да преметне крака и през скута си, да смъкне мръсната превръзка и да се захване да почиства раната на прасеца й.
— Защо излъга Хасан? — прошепна тя.
Не се наложи да обяснява какво го пита.
— Ако съдя по акцента и облеклото му, по всяка вероятност е мохамеданин — подхвана тои, но като видя обърканото и изражение, поясни — последовател на пророка Мохамед.
Тоест мюсюлманин. Ясно. Ета кимна.
— Не съм запознат с религията им — чувал съм само истории. Но предполагам, че включва догми, подобни на християнските, една от които гласи, че неомъжените жени не бива да остават сами в компанията на представители на мъжкия пол, с които нямат кръвна или брачна връзка.
— Разбирам — отвърна тя меко.
— Няма да се преструвам, че никога не съм вършил непочтени неща, че не са ми минавали недостоини мисли — продължи тихо Николас. — Но в случая не можех да реагирам по друг начин. Ако не бях излъгал, щеше да те отведе в друга стая, а не съм съгласен да спиш сама на непознато място, където всеки би могъл да се промъкне и да ти навреди, без дори да разбера. От друга страна, ако някои разбере, че съм прекарал нощта в същата стая, репутацията ти ще бъде съсипана завинаги.
— Аз пък отказвам да бъда съдена според стандартите на чужда епоха — отвърна Ета. — Особено епоха, която навярно никога повече няма да посетя.
— Знам — съгласи се тои и откъсна чисто парче чаршаф, с което да превърже крака и. — Но за мен това е важно. Ако знаех, че идеята ще ти се стори толкова отблъскваща, щях да замълча.
Нима... нима се бе засегнал?
— Не става дума за това. Просто ми е неприятно, че се налага да давам обяснения, разбираш ли? Че жената не съществува като самостоятелна личност. И се изненадах. Мислех, че се шегуваш, но само защото разсъждавам като човек от моето време. Седемнадесет години е твърде рано за брак.
Николас неволно се дръпна и на лицето му отново се изписа предишното хладно изражение.
— Повечето хора дори не мислят за брак преди двадесет и нещо — продължи тя. — Образованието трае дълги години, а и повечето млади предпочитат първо да си намерят работа и поне малко да си подредят живота.
— Разбирам — каза Николас със същия тон, които тя самата бе използвала преди малко.
— На теб не ти ли се струва твърде рано? — изненада се тя, усетила, че той отново се отдръпва. — Сериозно ли?
— Аз съм почти на двадесет — уведоми я тои. — И не мисля, че ми е рано. Но не смятам да се замислям в тази посока.
В очите му премина някаква сянка и Ета се досети, че темата не му е по вкуса. А когато Николас пусна крака и и се изправи, се почувства сякаш някои я бе лишил от последната глътка въздух. В думите му се долавяше някакъв скрит подтекст и това трябваше да я спре, трябваше да й подскаже, че не бива да го притиска.
— Защо?
Той се обърна и по лицето му пробяга раздразнение.
— Нужно ли е да отговарям? Искаш да ти изредя всичките си недостатъци? Всички причини, поради които съм неподходящ... — тои се спря навреме, притисна длан към челото си и за миг затвори очи. — Лягай си, Ета. Почивай. Утре ще имаме много работа.