Ето, получила бе желания отговор.
А си мислеше, че не би могла да се почувства по-глупава и наивна.
Но се оказваше, че не знае нищо. Нищичко.
— Ета... — подхвана Николас. — Не исках да прозвучи така грубо. Виждам, че не си знаела. но това е единствената реалност, която познавам. Цял живот ми се е налагало да живея по тези правила. Ако смяташ, че има начин да ги заобиколим, кажи ми. Не виждаш ли? Не усещаш ли колко силно те желая? Признавам, че съм егоист, наи-големият егоист, когото си срещала, но съм готов да отговарям пред Бог и пред всеки друг, които се опита да застане на пътя ни, стига да знам, че си в безопасност. Кажи ми как да опазим тази магия, кажи ми накъде да тръгнем оттук. Умолявам те.
Гърлото й се стегна, по лицето й потекоха топли сълзи.
— Можеш да доидеш с мен. Не твърдя, че моето време е съвършено, нито че положението е чак толкова различно, но поне не съществуват такива закони.
Той като че ли се замисли, дори потърка брадичка.
— И какво ще правя там? Как ще се издържам? Единственото, което умея да правя, няма да има никаква стоиност. Има ли въобще начин да докажа гражданството си или да го спечеля?
Господи — как би могъл? Без социалноосигурителен номер, без свидетелство за раждане, без паспорт. Но ето че мама се бе справила. Би могла да му помогне да си създаде нова самоличност, нали?
— Или ще се наложи непрекъснато да пътуваме, аз, ти и майка ти, та да сме с крачка пред стареца?
— Съгласна съм, че тези въпроси са важни, и признавам, че не знам как ще ги разрешим — отвърна Ета. — Но съм готова да търся решение. Майка ми се е справила. Очевидно пътешествениците са измисли някаква система. Струва ми се, че виждаш само проблемите, но не и ползите. Медицината, например. Образованието. Можеш да учиш, можеш да си избереш професия. — Тя си пое дъх. — По никакъв начин не искам да омаловажа колко е страшно да започнеш нов живот в нова епоха.
— Не ме е страх — прекъсна я тои, но гласът му мигом омекна. — Нима бих се страхувал, ако знам, че ще те имам? Сигурно ме смяташ за безкрайно твърдоглав. Непрекъснато се питам, що за грозна шега е това — да се намерим и да няма как да сме заедно. Има нещо неестествено в дарбата на пътешествениците и навярно това е наказанието.
— Не говори така — примоли се тя. — Знам, че е трудно, но не е невъзможно.
— Ами ако не се получи? Ако не успеем да се справим? Твоето време е един кратък отрязък в сравнение с вечността, малко кътче, в което можем да бъдем в безопасност. Но дори да Уредим всичко, колко време ще мине, преди мъката по дома и обичните хора да стане непоносима за един от нас? Всички варианти свършват по един и същи начин — с раздяла. В такъв случаи не е ли по-добре да приключим още сега?
— Не — отвърна тя упорито. — Можем да си намерим местенце. Да си създадем дом.
— Знаех си. че така ще кажеш. Щом си толкова упорита, значи ще ме разбереш. Осъзнавам, че вероятно ще ти прозвучи глупаво, но аз имам своята гордост, Ета. Вложил съм много кръв и пот, и усилия, за да си изградя живот. Не бих понесъл да съм ти в тежест. Искам да те имам цялата и не мога да си позволя да ти дам само част от себе си.
Хвана лицето и в шепи и избърса сълзите и. Усмихна се леко, колкото да изтръгне усмивка и от нея, но успя единствено да я натъжи още повече.
— Направихме невъзможното — прошепна тои в ухото и. — Откраднахме си няколко мига и никой не може да ни ги отнеме.
— Но не е достатъчно — промълви тя.
— Знам, Ета, знам — каза тои и отново понечи да се отдръпне. — Но това не би могло да трае вечно.
Думите му продължиха да отекват в главата и и след като се сгуши в леглото и се загледа през завесите, през прашинките, които се носеха от тежкия балдахин. Николас се изтегна в другия краи на стаята с гръб към нея. Мъждукащото пламъче на свещта осветяваше издължените, силни извивки на силуета му. По дишането му личеше, че и той не спи. .
Страхуваха се какво ще се случи, вперили бяха поглед в бъдещето. А бъдещето бе достатъчно сложно. Налагаше се да пазят линията на времето, а имаха да разгадаят и една последна загадка. Но Ета започваше да се пита дали в хода на това пътешествие извън естествения поток на времето не бяха забравили наи-важното — че човек трябва да живее не в миналото и не в бъдещето, а единствено в настоящето.