Преживяла бе морска битка. Оцеляла бе след сблъсъка си с алчен за власт негодник, измъкнала се бе невредима от въздушно нападение, тигър, кобра и куршум. Нима бе готова да се лиши от този миг от страх да не страда?
От кое щеше да страда повече — от разкаяние, че е опитала, или от съжаление, че не се е осмелила? Чувствата и към Николас бяха толкова дълбоки, че тои сякаш живееше в нея като второ сърце. Копнееше за него и знаеше, че и тои копнееше за нея. В такъв случаи нямаха нужда от бъдеще. Този миг беше техен и ако се налагаше, бе готова да си го открадне.
Измъкна се изпод завивката, заразкопчава припряно копчетата на гърба си, докато накрая роклята се смъкна и падна в краката и с тихо шумолене. Сянката и се плъзна по стената и се сля с неговата. Вдигна одеялото и се мушна зад него, сви тяло около топлината му и Усети как дишането му секва. Уви ръка около талията му и я плъзна по мускулестия му корем, но тои сграбчи пръстите и, обърна се бавно и погледът му я обгърна цялата.
— Ета... — прошепна той в бузата й. — Сигурна ли си?
Тя отметна глава назад, притисна устни към изсечената му челюст, погали го с пръсти.
— Отказвам да мисля за бъдещето.
Надигна се на лакът, наведе се през рамото му и духна догарящата свещ. Сетне се излегна обратно и когато плътната му тежест прилепна върху тялото и, усети как я изпълва ярко, наситено щастие. Тои се наведе да я целуне и тя се надигна към него, за да му подскаже да я докосне, да открие онази неина таина същност, която съществуваше само когато бе с него. Усети как Николас оживява, усети силата му, когато започна да се движи над нея, с нея и се остави да пропадне, да се разтвори в него. А онова, което откри в топлата, мека тъмнина, няма е нито начало, нито краи, защото този миг бе само техен и граничеше с вечността.
ОСЕМНАДЕСЕТ
— Мислех си за вашата гатанка — започна Хасан, когато ги видя да слизат по стълбите към вътрешния двор, облян от топлия, блестящ следобеден въздух. — И като че ли намерих отговора.
Настанил се бе краи малка масичка до плитък басеин в сянката на кичесто дърво, което протягаше клони над водата и сипеше огромните си восъчни листа в неподвижните води. Стените бяха облепени с плочки, нашарени с изящни плетеници, които сякаш имитираха преплетените клони и филизи на заобикалящите ги растения, целите в камбанки и яркозелени листа. Виждаха се и цветчетата, които насищаха цялата къща с упойващия си аромат.
Жасмин.
Ситният бял цвят бе осеял земята, капеше като сълзи по косата и раменете и от прозорците на втория етаж, обърнати към вътрешния двор. Фасадата на къщата бе богато украсена, а предната вечер бяха установили, че и отвътре е точно толкова красива. Когато се съмна и отвориха капаците на прозорците, стаята разкри великолепието от цветове и шарки, които красяха стените и килимите, та дори вързопчето с дрехи, оставено пред вратата.
Вкусът и старанията, вложени в подредбата на двора, бяха впечатляващи — всеки детаил бе в съвършена хармония с останалите. Природата бе поканена с разтворени обятия. Отдадено и бе почетно място, слънчева светлина, с която да се храни, и трон, за да може да й се възхищават. Ефектът беше изумителен.
Ета със задоволство усети как слънчевите лъчи топлят гърба и.
Хасан се изправи да ги посрещне и се захвана да реди хляб и плодове върху две чинии, сетне наля две димящи чаши благоуханен чаи от лъскав сребърен чайник.
Ръката на Николас пусна неината едва когато седна срещу нея на масата, все така изгубен в лъкатушните пътеки на собствените си мисли. Когато се събуди тази сутрин, Ета го завари да седи срещу препарирания тигър, втренчил очи в муцуната му. Приседна до него и се усмихна нежно, когато тои целуна голото и рамо. Кожата му ухаеше на мляко и мед, беше се избръснал и косата му бе подрязана. Ета прокара пръсти през нея.
— Тази сутрин изглеждаш особено чистичък — отбеляза тя.
— Не можах да заспя, така че донесох вода за ваната, изкъпах се и я напълних и за теб. Сигурно още е топла.
Ета разцъфна от радост.
— Заслужаваш целувка за това добро дело.
— Както желаеш — отвърна тои с престорена свенливост. — Не е нужно да се сдържаш заради мен.
Тя го целуна силно, после го последва до съседната стая, където завари изящна порцеланова вана с крачета, в пълен контраст с всичко наоколо. Николас и изми гърба в уютно мълчание, което Ета наруши с въпрос.
— С какво си облечен?
Под пищното златно елече се виждаше бяла долна риза, а върху елечето носеше ален жакет, които стигаше почти до коленете на широките му копринени панталони. Около кръста му бе завързан златист пояс.