— Това са шалвари, това е кушак — тои посочи пояса, — а това е антерия — завърши Николас, като посочи връхната си дреха.
Малко по-късно излезе, за да донесе приготвените за Ета дрехи, и когато раздипли одеждите, тя буквално онемя, смаяна от красотата и плътността на плата: гьомлек, тоест прозрачна долна риза, чирка — късо, тясно смарагдовозелено елече, което се закопчаваше върху гърдите и, шалвари — широки сърмени панталони в златисто и сапфирено, които се стесняваха при глезените, и антерия от същия плат като шалварите. Наи-накрая идваше малка златна шапчица, която се забождаше на косата, и бяло було, яшмак, което се прикрепяше за шапчицата и покриваше цялото й лице без очите.
Когато наи-после изми мръсотията от кожата и сплъстената си коса, Ета се изправи и хубавичко се изтърка с кърпата, докато кожата и не порозовя. Николас я пиеше с очи, а на лицето му бе изписана такава нежност, че Ета остана без дъх.
— Аз негодник ли съм? — попита тои внезапно, като че ли по-скоро себе си, отколкото нея.
Ета се усмихна, погали белезите и линиите по опакото на ръката му.
— Струва ми се, че в тази ситуация аз съм негодникът.
Тои и хвърли дълъг, непроницаем поглед — очите му бяха така помръкнали, че сърцето й се сви.
— Съжаляваш ли? — прошепна тя, внезапно смутена.
Николас подскочи и енергично поклати глава. Сетне обгърна лицето и с големите си топли длани и я целуна толкова дълбоко, че пръстите на краката й се сгърчиха върху плочките.
— Никога. Никога.
Това обаче се оказаха последните му думи. Дори поздравът към домакина им едва се бе отронил от устните му Ета не разбираше какво става — ако мрачното му настроение не се дължеше на снощния епизод, тогава за какво ли се бе замислил?
— Яжте, яжте! — подкани ги Хасан с топла усмивка, която изглеждаше твърде странно на фона на синините от кратката му схватка с Николас. — Малка моя племеннице, изглеждате много красива. Как ви се струва нашето облекло?
Първото, което и доиде на езика, бе „твърде разточително“, но щеше да е несправедливо. Антерията и шалварите бяха изработени великолепно, пластовете сапфирена и смарагдова коприна и сърма бяха невероятно красиви, макар и малко тежки. Въпреки всичко се радваше на дрехите не само защото лондонската и рокля бе станала на парцал, а защото деиствително се чувстваше по-удобно в тях, щеше да и е по-лесно да се впише в обстановката, а също и да засвидетелства уважението си към обичаите на мястото и времето.
— Прекрасни са. Благодаря ви, че така се грижите за нас.
Сетне пое с благодарност тежката чиния и още преди да си е поела дъх, започна да лапа, като нагълта първите няколко парчета нар и смокини почти цели.
Николас се бавеше с яденето — оглеждаше вътрешния двор, озърташе се за несъществуващи сенки и тайни ъгълчета.
— Baha'ar, мои нови приятелю — възкликна Хасан. — Яжте, моля ви. Не държа прислуга в тази къща. Така няма кои да ни изненада. Не съм толкова небрежен.
— Baha'ar? — повтори Николас.
— Моряк — поясни Хасан.
Николас се усмихна сухо и наи-после си отчупи залък от поставения в чинията му хляб.
— Споменахте нещо за загадката?
Уви, Хасан приемаше твърде сериозно ролята си на домакин, за да коментира загадката, преди да се е уверил, че са хапнали достатъчно.
— Та какво за загадката? — настоя Николас. Хасан вдигна вежди.
Ета настръхна от нетърпеливия му тон — сякаш всяка секунда,
прекарана в къщата, бе прахосана на вятъра.
— Благодаря ви — побърза да го прекъсне тя — за прекрасната храна. Бихме искали да чуем мнението ви относно смисъла на загадката.
Хасан май нямаше нищо против нейната проява на грубост.
— Отнеси жасмин на невестата, която спи вечен сън под небесата
— нали така беше?
Ета кимна.
— Опитах се да го разделя на части, за да разбера — започна Хасан.
— Рекох си, „роза“ означава Дамаск. Съществуват много имена за това място. Градът на жасмина, но също и Невестата на земята. Но това изречение... предполага се да пътувате нанякъде, не мислите ли? „Отнеси асмин на невестата.“ Роузи иска да напуснете този град, Града на жасмина. Значи става дума за друга невеста.
— И? — прекъсна го Николас и пръстите му забарабаниха по масата. — Къде да идем?
Хасан вдигна ръка.
— Търпение...
Ръката на Николас се стовари върху масата с такава сила, че чиниите подскочиха.