София дълго мълча, преди да зададе следващия въпрос, и накрая едва го прошепна през бледите си устни:
— Жените кога получават право на глас?
Ета примигна изненадана. Не беше очаквала такъв въпрос.
— Нали можеш да пътуваш във времето? Сериозно ли не знаеш?
— Ако толкова държиш да знаеш, преди да ме пратят да те доведа, нямах право да пътувам отвъд определена година — отвърна София подразнено. — Отговори ми на въпроса, а после ми кажи дали онази кутия с движещите се картинки казва истината — че жена се е кандидатирала за президент.
Кутия с движещите се картинки... телевизор ли имаше предвид?
Този разговор ставаше все по-интересен. София бе далеч по-любознателна, отколкото и се бе сторило в началото. Не ровеше из миналото на Ета, за да намери нещо, което да използва срещу нея — не, проиграла бе един от въпросите си, за да научи нещо, което живо я интересуваше.
— Да, в момента имаме жена кандидат, а що се отнася до гласуването. като че ли през 1920, не помня със сигурност.
— Деветстотин и двадесета — повтори София. — Десет години.
Десет години от кое? От годината на раждането и? А обяснението, че нямала „правото“ да пътува отвъд определена година, и се стори твърде неубедително. Как биха могли да я спрат, при положение че цялата история бе в ръцете на пътешествениците?
Тази мисъл провокира друга.
— Пътешествениците могат ли да променят историята?
— Мои ред е — сопна се София. — Но да. Случвало се е, без да искат, да променят нещичко от глупост и недоглеждане. Хич не е трудно, ако не внимаваш. В повечето случаи промяната не е толкова съществена, че да се налага да вземаме мерки. Но да промениш нещо съзнателно, е строго забранено и е възможно да ти забранят да пътуваш за цели години, че и по-лошо.
— Не виждам как дори и най-малката промяна няма да предизвика сериозен обрат — възрази Ета.
— Понякога е така, но понякога нищо не се случва. Трудно е да се предвиди. — София скръсти ръце върху гърдите си и затвори очи. — Представи си времето като... като постоянен, буен поток. Руслото му е предначертано, но когато скачаме във водите или излизаме от тях, все пак създаваме вълни. Времето се старае да коригира измененията, доколкото може, така че последващите събития да са съвместими с предходните. Но ако някоя дребна промяна повлече и други след себе си или пък деиствията на някои пътешественик се окажат твърде опустошителни, не е изключено да се измести целият ход на времето и съответно от този момент нататък обликът на бъдещето ще се промени.
Ета се приведе любопитно към нея.
— Какво ще рече „обликът на времето“?
— Какво представлява образованието по твое време? — отвърна с въпрос София. — От кутията с движещите се картинки в хотела останах с впечатлението, че е нормално да учиш заедно с мъжете.
— Телевизор се нарича — поправи я Ета, след което нетърпеливо й описа как в общи линии изглежда образованието в Америка.
— Добре, слушаи — подхвана София, след като Ета приключи с обясненията. — В повечето случаи, за да предизвикаш голяма промяна, е необходимо да вложиш огромно количество пари и да се сприятелиш с нужните хора, хора с власт. Дядо го е правил няколко пъти, то се знае, за да гарантира бъдещето ни и да контролира останалите кланове.
— Какво? — възмути се Ета. Значи времето не бе нещо установено — нима бъдещето й зависеше от прищевките на някакъв старец?
— Нужни са координираните усилия на множество пътешественици или невероятния късмет да се натъкнеш на ключов момент в линията на времето. Воините са трудно нещо, понеже елементите са твърде много — все едно да се опитваш да удържи приливна вълна, но пак е възможно. Далеч по-лесно е да промени очертанията на даден град, да създадеш компания или да я разориш, да подкрепяш и финансираш закони, които защитават определени бизнес интереси. Примерно не е изключено дядо да е предизвикал някои и друг срив на борсата, за да съсипе другите кланове, а такава намеса би могла да провокира промяна с исторически мащаби.
Исторически мащаби, така ли? Какво ли се броеше за „исторически мащаби“? Голямата депресия?
— Но пак казвам, че вече не се прави — продължи София. — Сега се стараем да защитим времето.
Искаш да кажеш, че се стараете да защитите богатството и влиянието си — помисли си Ета. Права беше — това семеиство бе безмилостно и в момента се чувстваше безкрайно благодарна, че не споделя една и съща кръв с никого.
— И какво става, когато бъдещето бъде променено? — Ета облегна лакти на колене.
София въздъхна.