Ета със закъснение осъзна, че макар ръцете и да бяха спрели да се движат и се бяха свили в скута и, четката не бе завършила движението и висеше от едната страна на главата й.
— Госпожице! — ахна момчето. — Нали не сте. ужасно съжалявам, аз само. трябва ми само жакета на капитана, тоест на господин Картър.
С цялото достоинство, което можа да събере, Ета посочи към койката.
— Ето го там. Предаите му, че съжалявам, задето го задържах толкова дълго.
През цялото време, докато топлеше ръце в жакета, не и беше хрумнало, че капитан Картър вероятно си няма друг.
Ама че съм идиотка. Стана и неудобно, че се е показала толкова невъзпитана.
Момчето подскочи и грабна дрехата. Ета мимоходом отбеляза колко мършави бяха крайниците и колко големи — ушите му. Захвана се отново за работа, като се опита да разплете четката от косата си, без да откъсне някои кичур. Очакваше да чуе проскърцването на вратата, но вместо това чу гласа на хлапето:
— Нямате ли си помада, госпожице? Така сигур много ви боли. — А после, като пребледня от страх, побърза да добави. — Извинете, аз.
— Няма нищо — отвърна Ета, като разсъждаваше трескаво. — Нямам. помада. Нито вода. Дали би могъл да ми донесеш?
Николас бе споменал, че ако им потрябва нещо, могат да използват юнгите. Не беше сигурна дали постъпва съгласно етикета, но пък момчето не се смути ни наи-малко от поръчката. Напротив, буквално подскочи от желание да услужи.
— Добре, госпожице. ЕИ сегинка се връщам. Ще^дам жакета да го изчеткат, а на вас ще донеса малко сладка вода. Майка ми ме е учила как да и правя косата, както си му е редът, като за дама — тои млъкна, колкото да си поеме дъх, и изправи тъничките си раменца. Маи нямаше повече от дванадесет, наи-много тринадесет. — Ако се нуждайте от помощ, госпожице...
Да, Ета определено се нуждаеше от помощ — както с косата, така и от друго естество. Помощ, която това хлапе би могло да и осигури. София я бе предупредила да не се сближава с никого на кораба — с никого от тази епоха, — но ето че имаше оправдание да се разприказва с момчето, да изкопчи нужната и информация. Ета стисна устни, за да спре неволната усмивка и да прикрие възбудата, която я бе обзела.
— Аз съм Ета Спенсър. Ти как се казваш?
— Джак, госпожице Спенсър — момчето се поклони.
Верен на думите си, тои деиствително се завърна — с кана топла вода, кърпа и кутиика с нещо, което така прекрасно ухаеше на подправки, че празният стомах на Ета се сви от глад.
Джак се захвана за работа със сериозно изражение и когато Ета се опита да му помогне да изплакне косата и и да я подсуши с кърпата, тои я погледна строго. Ета прехапа устни, за да прикрие усмивката си и го остави да нанесе ароматната смес — явно това беше помадата. След няколко минути грижи, достоини за галено кученце, Ета реши, че е време да пристъпи към изпълнението на плана си.
— Джак, ти от почетния екипаж ли си? Или си от „Ардънт“?
Джак изпъчи гърди.
— От почетния, госпожице, от наи-добрите. Капитан Хол гледа да сме обучени както си трябва.
Идеално. Точно на това се бе надявала.
— Ще ми разкажеш ли за моряците?
Джак се дръпна назад и я изгледа невярващо.
— Ами. хъркат и пърдят като всеки мъж, това мога да ви кажа.
Ета едва се удържа да не прихне.
— Не, имах предвид имената им. Откъде са? С какво се занимават, когато не пътуват с кораба? Винаги ми е било ужасно любопитно.
Най-вече през последните десет минути.
Джак обаче се колебаеше, сбърчил вежди, сякаш се чудеше дали няма нещо непристоино в разговора. Ета преглътна чувството си на вина и дари хлапето с наи-фалшивата усмивка, която някога бе извивала устните й.
— Питам те само защото се доверявам на мнението ти.
Джак очевидно остана поласкан.
— Добре тогаз. Ами най-добре да почнем от господин Картър.
Да — помисли си Ета, — така ще е най-добре.
— Истински мореплавател е тои, а и много ми се нрави. Добър човек. Когато не крещи на другите, ме учи на букви, а не му е работа да го прави, нали? А като му нося закуската, понякога ми чете. Толкова много чете, че не знам как не му писват всичките тия думи. — Джак направи гримаса. — Сега е капитан на тоз кораб. Ще го обяви в съда като плячка и ще ни подели парите. Знам, че хич не обича супа от костенурки. А родом е от... ами не знам откъде. Знам само, че капитан Хол го е отгледал. Това ли искахте да ви река, госпожице?
Ета кимна.
— Точно това.
Джак изреди целия почетен екипаж, моряк по моряк, като за всеки отбелязваше дали го харесва, или не, разказа и кои се оригвал след хранене, кои хъркал и кои загинал от ужасна смърт по време на абордажа. Неусетно започна да описва работата на палУбата и възбудата, обзела го по време на нападението. Разказа, че някои от пленените моряци се съгласили да работят за господин Картър, но към него, Джак, все още проявявали подозрение. Ета така се бе съсредоточила върху думите му, че в първия момент не усети, че четката вече с лекота преминава през косата и, от горе надолу, от горе надолу, както и че косата и вече се спускаше като коприна и вече почти бе изсъхнала.