Гласът на Рен ту се извисяваше, ту заглъхваше според въображаемата опасност. Николас, които бе преживял далеч по-сериозно изпитание, прекарал бе две нощи раздиран от глад и жажда в постоянна битка с ужаса си от ледените води, започваше да губи търпение. В онези страховити нощи Хол бе сторил и невъзможното, за да не позволи на двама им с Чеис да задремят, да поддържа духа им с разкази за пътуванията си из Карибите на млади години — разказваше им за момичетата от доковете, за страховитата буря, в която палубата, мачтите и дори водата лумнали в странни сини пламъци, за малкото съкровище от стари испански златни кюлчета, в което едва не се спънал, докато бягал от британски воиници в Тортола.
За разлика от Рен, Николас нямаше желание да говори за онова премеждие. Нямаше желание дори да се замисля за него. Помнеше как устните му се бяха напукали и прокървили от безкраините часове в солената вода, а дори и днес понякога му се струваше, че усеща треските, набили се под ноктите му от дъските на фалшборда, в които се бе вкопчил. В началото на третия ден пред очите му бе причерняло и паниката го бе сграбчила за гърлото, та се бе наложило капитан Хол да доплува до него и със собствените си ръце да го придържа над водата. А сетне спасението се бе оказало началото на нов кошмар.
В този момент Рен сложи длан върху голата китка на Ета и Николас усети как някакво грозно чувство изригва в гърдите му. Нещо го тласкаше да скочи и да изтръгне тая ръка от рамото.
Не бъди глупав. Това момиче е просто поредната задача.
Средство, за да постигнеш целите си.
Въпреки това, собственическият жест на Рен го вбесяваше.
— Господин Рен — прекъсна го тои. Настана тишина, при това така рязко, сякаш бе замахнал с камшик. — Ще бъдете ли така любезен да ми разясните една подробност от разказа ви?
Устните на Рен се разтегнаха в арогантна усмивка.
— Разбира се. Какво ви смущава?
За свои лош късмет, Рен бе решил, че никои от присъстващите не е плавал край Вирджинските острови.
— Споменахте, че островът, на които сте се разбили, бил на около две левги от Тортола, нали така? Североизточно от остров Питър?
Чейс се размърда напрегнато и столът му изскърца.
Усмивката на Рен угасна, макар и само за миг, сетне тои продължи високомерно:
— Да, струва ми се, че така казах.
— Рекох, че говорите за „Сандъкът на мъртвеца“ — подхвана Николас. Дали някой се досещаше за дяволските му намерения?
— Точно така — отвърна Рен и леко се изчерви. — Не знаех, че сте запознат с района.
Естествено, че не е знаел.
— Струва ми се, че трудно ще се намери моряк, които да не е чувал за този остров, сър — отбеляза Николас. — Нали именно там Черната брада оставил петнадесет от моряците си само с по един нож и бутилка ром за всички като отмъщение за бунта им?
— Точно така — потвърди с готовност Чеис. — Опитали се да доплуват до остров Питър, ама се издавили. Затуи онази ивица пясък се нарича „Плажът на мъртъвците“ — заради изхвърлените на брега тела.
Ета се приведе напред, цялата светнала от любопитство при тази кървава подробност.
— Наистина ли?
— Самата истина. Но точно това не разбирам — продължи Николас, като се обърна към Рен, чиято усмивка бе замръзнала. —
Виждал съм „Сандъкът на мъртвеца“ отблизо и се опасявам, че не отговаря на описанието ви. Става дума за купчина скали без прясна вода, без растителност и категорично без диви свине.
Лъжицата му застърга о дъното на паницата. Когато вдигна очи, видя, че Ета го наблюдава, прехапала долната си устна. Очите и блестяха развеселено и Николас усети как в гърдите му припламва кротка топлина.
Рен се захвана да долива вино в чашата си и чашата на Ета. А тя, навярно под влияние на неловката ситуация или пък смутена, задето Рен така бе кипнал, изгълта тъмното вино на един дъх и неочаквано запя:
— Петнаисет души в ковчега на мъртвеца! Ио-хо-хо и бутилка с ром! — Виното май я бе хванало.
Николас примигна смаяно. Чу се шумно издрънчаване на изпуснати вилици. Заскърцаха столове, всички глави се обърнаха към нея. Ета пребледня и сведе поглед към скута си, сякаш полите на роклята й криеха обяснение за поведението й.
— Откъде сте чували подобна невероятна песен? — възкликна Рен.
Въпросът мигом я отрезви и угаси червенината по бузите и. Тя изправи гръбнак като гротмачта, избута чашата с вино и се опита да надене маска на хладнокръвие, та да прикрие паниката си. Жалко, че не вдигаше поглед, инак щеше да види, че Николас е готов да и се притече на помощ. В отсъствието на София, която да замита след нея, Николас нямаше нищо против да откликне на предизвикателството.