— Може би от капитан Хол? Капитанът има забележителен репертоар — предположи той.
Чейс го изгледа с присвити очи.
— Тази не съм я чувал. Как продължава нататък?
— Прочетох я в една книга, която мама ми четеше вечер — отвърна неопределено Ета. — Обичаше да ми чете приключенски книги преди лягане. Не помня как продължаваше. Извинете, че реагирах така невъзпитано.
— Невъзпитано? В никакъв случаи. Имате възхитителен глас! — провикна се Рен. — Притежавате ли и други музикални дарби, госпожице Спенсър? Може би ще бъдете така добра да ни зарадвате с някоя песен след вечеря?
Сигурно си безкрайно доволен, задето вече не си на прицел, невестулка такава — помисли си Николас.
— Аз... не. Всъщност... — Ета вдигна поглед към тавана, сякаш търсеше спасение, съвсем паникьосана. — Свиря на цигулка.
— На цигулка? Колко необичаино! — учуди се Рен. — Явно не съм в течение с тенденциите в образованието на младите дами. На Карибите намират ли се качествени инструменти?
Ета поизправи гръб и повтори неразбиращо:
— Карибите ли?
В главата на Николас се прокрадна ужасно съмнение. Възможно ли бе да не знае къде е входът на прохода/ Но това означаваше, че.
Че не е дошла по собствена воля.
При тази мисъл го обзе внезапен гняв и тои тропна силно с ботуш по килима, сякаш да го стъпче.
Няма значение. Твоята работа е да я отведеш при стареца.
Уви, твърде добре знаеше какво е да попаднеш в мрежата на семейство Айрънуд. О, да, твърде добре.
— О! Ако си спомням правилно, тук някъде се търкаляше цигулка... — обади се Гуд и се огледа. Но като се изключеха лавиците с разкривени томове, солидното писалище и леглото, в каютата нямаше кой знае какво друго.
— Може би Николас ще бъда така добър да я потърси, та утре вечер да можем да ви послушаме? — предложи Рен.
— Господин Картър — поправи го остро Чейс.
— О, проклет да бъде непохватният ми език — каза Рен и вдигна чаша в подигравателен жест.
Николас също вдигна своята.
— За щастие, имате блестящо въображение, с което да компенсирате непохватността на езика си.
Стиснал устни, Рен насочи вниманието си към Ета, която смутено въртеше лъжицата.
— Трябва да кажа, че съм искрено възмутен, задето капитанът ни е лишил от компанията на две толкова очарователни млади дами. Макар донякъде да разбирам защо е предпочел да скрие от екипажа тази ослепителна красота.
Николас, които тъкмо бе отпил глътка вино, се задави. Ета силно се изчерви — червенината тръгна от бузите и и се плъзна надолу чак до извивката на. Николас сведе поглед към чинията си и впи пръсти в коленете си под масата.
— И аз се канех да попитам същото — обади се Чеис. — Тукашните моряци подразбрали, че на борда има пътници, само защото се наложило да преместят тия двама господа в каютите на щурмана и дърводелеца на носа. И се изненадаха точно колкото и ние от „Чалънджър“.
— Както знаете — отвърна предпазливо Ета, — сестра ми не се чувства добре. И по тази причина гледахме да си стоим в каютите.
— Но защо не повикахте лекаря? И аз, и господин Фартинг с удоволствие щяхме да се притечем на помощ — отбеляза Гуд.
Николас се вгледа в изражението й. Мълчанието я издаваше.
— Вероятно защото лекарят щеше да се опита да поправи с трион онова, което се лекува с вода и бульон — отбеляза той.
— Не ми харесва намекът ви, сър. Медицината непрестанно прави открития, а аз съм изучавал.
— Трудно ми е да повярвам, че сте сестри — прекъсна го Чеис и отметна падналата на челото му коса. — Никак не си приличате, нито по външност, нито по акцент.
Николас го срита под масата. Пиинеше ли, Чеис ставаше съвсем безцеремонен.
— Не сте особено любезен — скастри го Рен с хладен тон.
— Любопитно ми е дали не са от различни маики, нищо повече — измърмори Чеис. — Извинете ме, госпожице Спенсър, ако съм ви засегнал.
Няма нищо — отвърна тихо Ета.
— И покойният капитан ви беше чичо?
Какво, по дяволите, се опитваш да постигнеш? — помисли си
Николас, като се вгледа в стария си приятел.
— Точно така, господин Чеис — намеси се господин Гуд с неодобрително изражение. — По линия на майката на госпожица София, първата съпруга на баща им. Поправете ме, ако греша, госпожице Спенсър, но доколкото разбирам, баща ви и втората мУ съпруга, вашата майка, притежавали хубава плантация в НасаУ, преди да починат, което се случило съвсем наскоро. Госпожица София искаше да отведе сестра си със себе си в Англия.