— Да — побърза да се съгласи Ета. — Точно така.
Николас не можеше да повярва на ушите си. Нима Аирънуд бе съчинил тази оплетена история, за да обясни липсата на прилика между момичетата? Явно бе подкупил капитана, за да се престори на техен чичо, та да имат придружител и защитник по време на пътуването, както диктуваха нравите на епохата.
— Колко жалко — намеси се Рен, нетърпелив да си възвърне вниманието на Ета, — че пътуването ви бе прекъснато така грубо. Ще имате ли възможност поне да изпратите вест на семеиството, което ви очаква в Англия, за да ги уведомите, че сте били принудени да се отклоните от целта си? Господи, ами ако решат, че сте загинали в морето? Представете си колко ще страдат!
Гледаше Ета, но очевидно говореше на Николас.
— Бъдете спокоен, сър — отвърна Николас, като вложи цялото търпение, на което бе способен. — Ще им предоставим възможност да пишат на роднините си веднага щом акостираме. Ще положим всички грижи за дамите, докато не се удаде възможност да ги качим на кораб, който да ги отведе у дома. Със сигурност ще се намери кораб на Кралската флота или лагер на британската армия в близост до Кънектикът — офицерите ще им помогнат.
— А, да. Нямам търпение да разбера как ще се развие онзи дребен конфликт. Колко време, мислите, ще мине, преди Вашингтон да се предаде? Желаете ли да се обзаложим, господа? — пръстите му забарабаниха по масата. — Може би месец? Чух, че Хау точи зъби срещу Ню Иорк. Това би било ужасен удар, предвид усилията ви, пък и няма да се отрази добре на армията ви, не мислите ли? Да загуби едно толкова важно пристанище?
— Аз лично не съм вложил никакви усилия — отвърна Николас, обхванат от смътно безпокоиство. — Интересът ми към воината се свежда до корабите, които можем да пленим.
— Наистина ли? — възкликна Ета. — Но аз мислех, че екипажът е американски.
— Е, допреди няколко месеца всички американци бяха англичани — засмя се Пеис. — Някои от моряците ни още се възприемат като такива. Но „Чалънджър“ плава с разрешително от Континенталния конгрес, което ни дава право да нападаме само британски кораби — това, струва ми се, ясно определя на кого сме предани.
— Подобни разрешителни няма да ви свършат работа, ако се натъкнете на Кралската флота — отбеляза Рен. — В очите на краля предателите са по-презрени и от убииците. Ще получите въже за награда.
— Моля ви, сър — обади се Чеис и вдигна ръка. — Достатъчно ме боли главата и без да ми рецитирате „Владей, Британия“.
Рен му хвърли изпепеляващ поглед.
— Исках само да кажа, господин Картър, че се учудвам задето не проявявате желание да се включите към новоизлюпената флота на Конгреса. Сигурен съм, че законният труд има някои предимства пред пиратството. Примерно... почтеност?
Чейс изсумтя презрително.
— Ще припечелваме нищожна част от онова, което носи каперство. Бъдете спокоен, тази мисия е напълно законна — за ваша беда.
Николас вдигна чаша, но не пропусна пламъчето в очите на Рен. Името му определено противоречеше на природата му2 — мъжът срещу него бе истинска хищна птица, кръжеше над главите им и само чакаше да се гмурне.
— Не разбирам — обади се Ета и се огледа смутено. — Защо се учудвате? Нима господин Картър не е в правото си сам да реши дали да се включи в американската флота?
Рен това и чакаше.
— Ако не за друго, то поне в името на братята си — ухили се тои. — Сигурен съм, че всички тия приказки за свобода и независимост са пробудили спомените за оковите. Макар да чувам, че за разлика от британците, американците не предлагат свобода на робите от колоните в замяна на военна служба.
Веднъж Хол бе казал на Николас, че ако позволява на ненавистта си да премине в омраза, ще навреди единствено на себе си. Нима Рен смяташе, че като изтъкне нещо толкова очевидно като цвета на кожата му, ще успее да го злепостави? Ще подкопае авторитета му?
Може и да си спечелил, говореха очите на Рен, може и да владееш ситуацията и кораба, но винаги ще има хора като мен, които да те поставят на мястото ти.
Никога. Никога повече нямаше да позволи някому да определя пътя му.
Чеис скочи на крака така пъргаво, че столът му се преобърна. Кръвта нахлу в лицето му.
— Сър, готов съм начаса да ви приканя да излезем отвън, стига.
Николас сложи ръка на рамото му, изправи стола му и го натисна да седне.
— Не забравяйте, че сме в присъствието на дама, приятелю мой.
Дама, която ги гледаше ужасено. Колко прекрасно бе протекла вечерта. А като си помислеше само, че докато стигнат до Ню Иорк, вероятно щеше да присъства на поне дузина такива вечери.