— Може и да е така — Рен се приведе разгорещено. — Но не всички сме псета без родословие.
Ета скочи едновременно с Чеис, но се оказа по-близо — достатъчно близо, че да зашлеви офицера с всички сили. При изплющяването на кожа в кожа Николас, надигнал се да спре приятеля си, буквално замръзна.
— Нима такова поведение приляга на една дама? — изломоти гневно Рен.
— Напълно — отвърна одобрително Чеис. — При това на дяволски изтънчена дама.
— Чувате ли се какви ги говорите? — викна Ета. Няколко кичура се бяха измъкнали от плитката и. Тя вдигна ръка и посочи вратата. — Ще ви помоля да напуснете масата. Веднага.
Рен присви очи. Огледа я от главата до петите и Николас цял настръхна — гледаше я сякаш се канеше да удари. Да удари нея.
Пръстите на Николас се свиха около ножа, които бе оставил на масата.
— Простете, мадам, ако съм ви засегнал — каза Рен.
— Прекрасно знаете, че не мен засегнахте! — отвърна тя, разтреперана от ярост. — Мисля, че е време да си вървите.
Рен скръсти ръце.
— Не съм приключил с десерта.
— О, господи, невъзможен сте! — сопна му се Ета.
— Внимавайте, мадам, богохулството все още се счита за грях...
Дори да бе страстен комарджия, Николас не би заложил и пукната
пара, че следващите думи на Ета ще бъдат :
— Тогава явно ще се видим в ада!
Гневното и изражение бе достатъчно страховито, та сам Николас да подвие опашка и да хукне към другия краи на кораба. За пореден път се запита откъде ли идваше това момиче. Коя епоха бе отгледала такъв страховит, такъв великолепен темперамент? Но Рен, самодоволният задник, така и не помръдна от мястото си и в крайна сметка Ета бе тази, която напусна стаята с шумолящи поли.
Чейс проточи шия след нея.
— Харесва ми това девойче.
Николас зачака, но така и не чу трясването на втора врата, което означаваше, че Ета не се бе прибрала в каютата си.
— Това девойче май излезе на палубата. Само.
Николас вярваше безрезервно на екипажа си, но не можеше да допусне една дама да се разхожда без придружител, не и при тези обстоятелства. Не беше изключено да се нарани, да не говорим, че някоя вълна можеше да я преметне през борда. Освен това се опасяваше, че може да е тръгнала да дири нова кука.
Изправи се и нареди на Чейс:
— Погрижи се господин Рен да се завърне в трюма. А вие, сър — тои се обърна към Рен, които невъзмутимо довършваше десерта си до онемелия Гуд, — знаите, че до края на пътуването няма да се храните с нас. По мои адрес можете да говорите каквото пожелаете, но ако до ушите ми стигне слух, че се опитвате да опетните госпожица Спенсър и доброто и име, ще се окажете без език, с които да се наслаждавате на храната си.
Стана му по-леко, когато напусна топлата, задушна кабина. Комбинацията от виното и свития стомах като че ли го унасяше въпреки волята му. Тъмният есенен въздух погали сладостно кожата му като балсам срещу неприятната горещина отпреди малко.
Ета се бе отдалечила само на няколко крачки. Спряла бе от дясната страна на квартердека, краи перилата. Развяна от вятъра, роклята и бе прилепнала по извивките на тялото и. Пълната луна, протегнала ръка през водата, придаваше на лицето и оттенъка на слонова кост. Ако не беше позата и, със скръстени на гърдите ръце, щеше да е досущ като оживяла статуя на великите майстори.
И бе точно толкова недостъпна, поради безброй много причини.
2 Wren (англ.) — орехче, мушитрънче. Нещо дребно и крехко. — Бел. прев.
ШЕСТ
По дяволите, по дяволите, по дяволите...
Ета търкаше студените, солени пръски от очите и бузите си с една ръка, а с другата теглеше предницата на роклята. Не можеше да се отърси от паниката, заседнала току под ребрата и. Корсетът се врязваше така силно в тялото и, че гръбнакът я болеше при всяка глътка въздух. А още по-ужасна бе пулсиращата болка в дясната и длан. Неприятно напомняне за провалената вечеря.
Ако, или по-скоро когато София научеше, че е отишла да вечеря с офицерите и отгоре на всичко се е представила в недопустима светлина, нямаше да я пуска дори до тоалетната сама, камо ли да се разхожда из кораба и да се опитва да спечели екипажа на своя страна. За това и дума не можеше да става.
В началото всичко вървеше добре — или почти добре. Господин Рен, или не, просто Рен, понеже не заслужаваше подобно обръщение — не млъкваше, макар вечерята му да изстиваше, и изсмукваше и малкото и останали силици. Въпреки старанията му да се покаже опитен и обигран, Рен — или Едуард, както се бе опитал да прошепне в ухото и, едва ли бе кои знае колко по-възрастен от нея или пък от Николас.