Николас се извърна и облегна ръце на парапета. Свикнал бе да прикрива мислите си, тъи че Ета не би могла да се досети какво се върти в главата му. Изражението му не издаваше нищо.
— Значи бихте предпочели да се завърнете в Насау, вместо да продължите към Ню Йорк?
Насау! За втори път споменаваха това място. И маи нямаха предвид окръг Насау в Ню Иорк, което означаваше, че говорят за. Бахамите?
— Има ли изобщо такъв вариант? Можете ли да ме върнете?
— Не — отвърна тои рязко и бледата искрица надежда в гърдите и мигом угасна. — Ще си получа възнаграждението само ако ви отведа в Ню Иорк. — Трябваше да се досети. — Освен ако няма непосредствена опасност за живота ви.
— Ами ако има? — прекъсна го тя. — Ако зависеше от мен, щях да скоча в някоя лодка и да греба по целия път до дома.
— Не говорете глупости — цялото му тяло се напрегна. — Ще минат дни, преди да видите суша, а и нямате и елементарни познания по навигация, нито пък бихте могли да вземете достатъчно вода или храна, за да оживеете.
— Значи сте готов да ме държите тук против волята ми.
— Слушаите, госпожице пират — ръцете на Николас се вкопчиха в перилата, — вие сте мои пътник, така че проклет да съм, ако позволя да ви се случи нещо лошо.
Как ли се очакваше да реагира на пламенните му думи?
— Това поредното правило ли е? — успя да пророни след известно мълчание.
— Не правило, а обещание. Разбера ли, че ви грози опасност от страна на Аирънуд, лично ще ви помогна да избягате. Но ако се опитате да се измъкнете сама, знаите, че ще ида и накраи света, за да ви върна.
Ета усети как шията и бузите й пламват.
— И какво, ще рискувате възнаграждението си?
— Не бъдете глупава. Ще избягаме, след като си получа парите — тои поклати глава, но Ета долови известна шеговитост в тона му. — Какви ги говорите, госпожице Спенсър? За такова нещо биха ви накарали да предадете знамената си.
— Нима пиратите се предават? — учуди се тя. — Мислех, че изгарят в пламъка на славата.
— Само некадърните — отвърна Николас и ъгълчето на устата му трепна. — Останалите живеят достатъчно дълго, че да участват в още една война, вече като законни капери.
Ета се насили да се усмихне.
— Ще го имам предвид.
— Но сте права — продължи Николас, като изучаваше ситните белези, с които бе осеяно опакото на ръката му. — По отношение на правилата — в повечето случаи са негласни и не подлежат на коментар.
В началото й бе забавно да слуша как мъжете си разменят любезни думи, при положение че очевидно се ненавиждат. Твърде скоро обаче Рен бе разкрил зловещата страна на монетата — как етикетът ти позволява да нанесеш обида, без да прекрачваш границата на добрия тон.
София го бе описала като игра, но Ета не бе склонна да се съгласи. През първия час от вечерята, покраи тържествените запознанства, вежливия разговор и строгата подредба около масата, се бе почувствала като в оркестър. И като във всяка партитура, и тук имаше строги правила за звучене, за темпо и динамика, стотици изисквания, та мелодията да се разгърне точно така, както бе искал композиторът. Нямаше свобода за игривост, за интерпретация. Именно по тази причина Ета винаги се бе старала да вдъхне определена емоция в изпълненията си, да им придаде индивидуален оттенък. Но съдиите като че ли неизменно оценяваха точното изпълнение по-високо от вдъхновението, по-високо от страстта.
Всъщност и двете метафори — за играта и за оркестъра, не бяха удачни, тъи като предполагаха, че всички участват по собствена воля. Ета обаче подозираше, че далеч не всички горят от желание да са част от този фалш, с изключение, естествено, на онези, които създаваха и се възползваха от правилата.
— Аз лично се опитвам да съществувам извън тази схема, доколкото ми е възможно — каза бавно Николас, сякаш се колебаеше дали да продължи. Гласът му заглъхна и Ета се принуди да се приближи, за да го чува. — Днешната ситуация — вечерята с пленените офицери — е изключение. Нямам нищо против да демонстрирам внимание към хората, с които плавам, понеже ги уважавам и ценя. Но сте права, двуличието уморява. И което е по-лошо, непочтено е.
— Аз пък мислех, че едно от предимствата да си тук — Ета посочи водата, — е възможността сам да създаваш правилата.
— Истината е, че на кораб има далеч повече правила, при това далеч по-строги. Ето например вие спасихте Джак след фиаското с лъжицата, но всички присъстващи знаят, че ще бъде наказан, задето прояви непочтителност към офицер.