Ета кимна, решена да изкопчи, решена да изкопчи информация.
— Какво друго знаете за нея? Знаете ли изобщо нещо?
— Само че оставила разбито сърце след себе си. Огъстъс Аирънуд, син и наследник на Сайръс, я търсил в продължение на години. Едва не полудял — Николас поклати глава, а когато проговори отново, думите му прозвучаха изненадващо тържествено. — Ще се погрижа да се върнете в своето време. Ако старият е решил да ви използва за стръв или за да сплаши Роуз, ще ви измъкна при първа възможност и сами ще потърсим прохода.
Ета трепна от разочарование. Ако. Мразеше тази дума. Ако и само ако се окажеше изложена на опасност, едва тогава щеше да и помогне. Естествено, едва ли щеше да обърне кораба само защото я бе съжалил — от една страна, не знаеше къде да я отведе, а от друга — щеше да получи добри пари, ако изпълнеше заръката на Аирънуд. Но колкото и да бе глупаво, Ета се бе надявала. Сторило и се бе, че долавя нещо в колебанието му. Стомахът й се сви на възел.
— Споменахте, че някой е загинал. За кого става дума?
Първите думи, които понечиха да излязат от устата и, бяха лъжа и
Ета се възневидя заради готовността да се възползва от удобството и леснината на фалшивата история, вместо да смъкне превръзката от раната и да и позволи да прокърви наново, да излее всички горчиви чувства и объркани мисли по повод цигулката. Но от друга страна, тази странна откровеност, която се бе установила помежду им, и допадаше — нещо истинско и солидно, достатъчно стабилно, та да мо е да се опре на него, при положение че отвсякъде я заобикаляха лъжи и тайни и всяка я теглеше в различна посока.
— Не ви е било лесно — отбеляза тихо Николас, когато Ета приключи. — Съжалявам. Канех се да ви попитам дали искате да потърся цигулката, за която спомена господин Гуд. Може би ще се почувствате по-добре.
На Ета й прилоша само при мисълта да хване лъка.
— Напротив. Не мога... в момента не бих могла да свиря. Не и преди да съм успяла да я върна.
Николас отвори уста като да каже нещо, но замълча и поклати глава.
Какво има?
— Искате да спасите учителката си? Алис? Да промените миналото?
— Знам как звучи, но тя бе невинна, не заслужаваше да умре, още по-малко заради мен.
Николас въздъхна тежко с такова състрадание, че стомахът и се преобърна. Ета вдигна ръка от перилата, ала точно в този миг силен порив на вятъра блъсна кораба и палубата рязко се наклони надясно. Подметките на обувките и бяха твърде меки, твърде хлъзгави, усети как единият й крак поднася...
Една ръка обви кръста и, дръпна я назад към непоклатимата, топла котва, наречена Николас. Лицето и се оказа заровено в рамото му, ноктите и се вкопчиха в гърба му. В крещящата тишина чуваше само собственото си дишане, усещаше думтенето на сърцето си, скрито под пластовете плат и топлина.
Дръпна се назад, смутена, решена да не обръща внимание на ръката му, обгърнала плътно талията и. Николас побърза да се пошегува.
— Внимаваите — прошепна и сведе поглед към лъснатите си обувки. — Това ми е последният чифт.
— Още ли сте там?
Чейс. И двамата с Николас подскочиха стреснато.
— Следващата вахта ще започне всеки момент. Наи-добре да изпратим дамата до каютата и. — Стоеше на известно разстояние от тях, краи люка, скръстил ръце. Нямаше как да различат изражението му в тъмнината, но така и не помръдна, докато Николас не се отдръпна от Ета, сплел ръце зад гърба си.
— Време е да се оттеглите, госпожице Спенсър — заяви Николас. — Ще ви придружа до каютата ви.
Не я хвана под ръка, нито и предложи ръката си. Напротив, държеше се на разстояние и продължаваше да стиска ръце зад гърба.
Струваше и се, че разбира как са се чувствали моряците на „Ардънт“, докато са ги водили надолу към търбуха на кораба, без да знаят кога и дали ще им позволят отново да видят слънцето, звездите, небето. Така и не бе оценила тази кратка глътка свобода. А сега, под зорките погледи на София и екипажа, щеше ли да успее отново да говори с Николас, преди да пристигнат в Ню Йорк?
Като че ли и той мислеше за същото.
— Ще стигнем Лонг Аилънд след десетина дни. Може и по-малко, ако вятърът е благосклонен. Радвам се, че имахме възможност да поговорим — опасявам се, че госпожица Аирънуд няма да ви изпусне от поглед, щом се пооправи.
Пред вратата на каютата Ета спря за миг. Николас, чиято каюта бе от другата страна на коридора, също спря.
— Мога ли да ви попитам нещо? — прошепна Ета.
Тои кимна, а очите му блеснаха под светлината на лампата. Ета си пое дълбоко дъх, вдиша миризмата на сол и восък и се замисли как точно да формулира въпроса си.