Николас слезе пръв, след това пристъпиха и момичетата. София го изгледа злобно, готова да го заплюе, ако понечи да и помогне, но това не му попречи да протегне ръце и да подхване Ета през кръста, изопнал крака, за да не залитне от люшкането на леката лодка. Дълго време след това усещаше допира на ръцете й върху раменете си.
Обърна се да помаха за сбогом на моряците и видя как Чеис се навежда и прошепва нещо в ухото на Джак.
Момчето грейна, прошепна нещо в отговор и скочи на перилата.
— Хей, може ли една целувка? — викна той към лодката.
Ета се разсмя и му изпрати въздушна целувка. Николас хвърли възмутен поглед към смеещия се Чеис, сетне потопи веслата и загреба с дълги, бавни движения. Приятна горещина се разстла в скованите му мускули и скоро вече гребеше плавно и равномерно. Гледаше да не отваря уста, нищо, че София измърмори недоволно:
— Не може ли по-бързо?
С изкачването на слънцето над хоризонта мъглата започна да се разнася. От небето се понесе птича песен и през ризата му изби пот, но въздухът, изпълващ дробовете му, бе свеж и прохладен. София затвори очи и забарабани нервно по торбата с дрехите. Ета втренчи поглед неиде зад рамото на Николас. Тои проточи любопитно шия и проследи погледа и до тъмната линия на дърветата, провесили клони над пустия плаж.
Николас, заедно с Флич, бе изчел внимателно описанието на мястото на срещата от писмото на Аирънуд и двамата бяха разгледали картите на брега. Въпреки това не беше съвсем сигурен, че са уцелили правилното място, но в този момент Ета се обади:
— Май виждам светлина.
И Николас също я видя. В полумрака на каменистия бряг бледо проблясваше фенер, а скоро различиха и очертанията на тъмната фигура, която го държеше. Николас прибра веслата и остави течението да притегли лодката, докато дъното и не заора в пясъка. Тогава скочи в студената вода и я изтегли на брега. Преди да успее да протегне ръка за опора, преди да успее да я предупреди за странната слабост, която обзема нозете, отвикнали от неподвижността на сушата, София вече бе скочила от лодката и се бе свлякла върху пясъка.
Верен на завета на благородната Ан Хол, Николас се наведе и и предложи ръката си. За един кратък миг фасадата на разлютената оса се пропука и под нея се мярна друг, по-крехък образ. Стори му се дори, че съзира онова момиче, което Джулиън някога бе обичал.
Но после София се опомни къде е и кои е мъжът, които и подава ръка.
И какво бе сторил.
Чертите и се изопнаха, пръстите и се сгърчиха в пясъка, сякаш се готвеше да запокити една шепа в очите му. Изправи се без помощта му.
Ета се надигна от лодката и с готовност се облегна на рамото му. Двамата проследиха с поглед как София, сърдита, тръгва със залитане към каретата и чакащия ги кочияш.
Редно бе да я предупреди, че правилата за благоприличие не допускат подобно докосване.
Но... може би не точно сега.
— Колкото и да не ви се вярва, в момента е в добро настроение — прошепна Ета. — Сутринта, когато се опитах да я събудя, ме замери с близо половината от съдържанието на сандъка си.
— Такива са Аирънуд, чаровни при всякакви обстоятелства — отбеляза Николас. — Предполагам, след това ви е накарала да съберете дрехите?
— Всъщност предпочетох да я залея с вода от каната, та да охладя гнева и — отвърна Ета и през лицето и премина мрачна сянка, докато гледаше как каретата се разлюлява под тежестта на София. — Ама може би трябваше да хвана нощното гърне.
Николас се изсмя смаяно.
— Впечатлен съм, че сте успели да се удържите — каза тои с усмивка. — Ще ми се да можех да кажа, че Сайръс Аирънуд ще ви приеме далеч по-топло. Имаите предвид, че надуши ли страх, разкъсва жертвата си на парчета, при това с огромно удоволствие.
Ета изправи решително рамене и тръгна пред него по възвишението.
— Е, няма от какво да се страхувате — уведоми го тя с лека усмивка. — Нали ще съм с вас. — Николас стисна клепачи и пое последна глътка солен въздух.
Де да можеше това да е достатъчно.
НЮ ЙОРК СИТИ
1776 г.
ОСЕМ
Димът ги посрещна няколко мили, преди да стигнат ферибота при Бруклин.