Нима му се надсмиваше? Задето бе избрал име по свои вкус, наместо онова, което друг му бе дал? Очевидно злобното подмятане имаше за цел да напомни на Николас миналото му.
Ще се справя. Ета се вкопчи в думите на майка си, в доверието и. Ако не друго, отказваше да трепери под суровия поглед на стареца. Искаше майка й да се гордее с нея.
— Обяснете ми защо съм тук — каза тя студено.
— А вие как мислите? — отвърна мъжът с въпрос и вдигна едната си тънка сребърна вежда. Лъв, вторачен в дребна домашна котка.
— Предполагам, смятате да ме държите като заложница — каза Ета. — За да си отмъстите на майка ми.
Сайръс се изсмя гърлено.
— Така ли? А как ще реагирате, ако се окаже, че е точно обратното?
Ета го стрелна с поглед, които прерасна в изненада, а след това в ужас, понеже старецът извади малка, лъскава фотография от предния джоб на копринения си халат. Обзета от парализиращ страх, Ета едва успя да протегне ръка и да поеме снимката.
От нея я гледаше лицето на майка и със завързана през устата кърпа. Ако в изражението и се долавяше поне малко страх, вместо гняв, Ета може би щеше да се усъмни, че са намерили някого, които прилича на нея. Но не, Роуз бе с роклята, която бе облякла за представлението. Пространството около нея тънеше в полумрак, но Ета разпозна собствената им всекидневна. Нечия ръка, протегната пред обектива, стискаше вестник „Ню Иорк Таимс“ от деня след концерта. Пред погледа на Ета рязко притъмня. Виждаше единствено лицето на Алис, в онзи миг, когато очите и се затвориха за последно. Усещаше единствено кръвта на Алис, засъхнала по ръцете й.
— Ще се наложи да изплатите един дълг към семеиството ни — каза старецът. — И ще правите каквото ви кажа, иначе майка ви ще се прости с живота, а вие самата никога няма да си тръгнете от тази затънтена епоха.
4 Карл Велики. — Бел. прев.
ДЕВЕТ
Шокът я разтърси цялата и в тялото и лумна непозната дотогава ярост. Ета скочи срещу Сайръс, но в последния момент Николас я сграбчи през кръста и я дръпна назад.
— Ах, копеле...!
— Госпожице Спенсър — Николас затегна хватка, мъчеики се я да удържи. — Ета!
Доловила умолителната нотка в гласа му, Ета спря да се бори и се отпУсна в ръцете му. Сайръс се изправи, вгледа се внимателно в лицето й и запристъпва в кръг около тях.
— Мислех, че е възможно да сте Аирънуд... че Огъстъс е допуснал още една грешка, но виждам, че съм грешал. Нямате нашите черти. Кой е баща ви?
— Да не мислите, че ще ви кажа? — озъби му се Ета.
Сайръс махна пренебрежително с ръка и се приближи до сандъка.
— Няма значение, след като очевидно не сте нито Аирънуд, нито Джакаранда или Хемлок.
София бе споменала, че съществували още три клана, включително Линдън, чиито членове умеели да пътуват през времето. Но пък и София, и Николас бяха убедени, че другите вече не съществуват, асимилирани от Айрънуд.
— Майка ви е последният жив пътешественик от рода Линдън, поне така смятахме, докато не научихме за вас.
Сайръс наи-после намери каквото търсеше из дълбините на сандъка. Протегна предмета към Ета и Николас едва тогава я освободи от хватката си.
Малък дневник с кожени корици, щамповани с инициалите РКЛ и великолепно златно дърво. Очите й проследиха формите му — леката извивка на дънера, протегнатите нагоре, преплетени клони, пищната корона от листа. Корените също бяха сплетени, а тънките линии се пресичаха една друга безспир.
— Не го ли разпознавате? — обади се Аирънуд, които очевидно се забавляваше от недоумението и. — Майка ви и неиният дядо, Бенджамин Линдън, безкраино се гордееха с потеклото си. Това е семейният ви герб.
— Всеки род си има герб с формата на дърво — поясни тихо Николас, когато Ета го погледна въпросително. Сетне кимна към сандъка, чиито капак бе украсен с великолепно, силно дърво, дебелите клони на което сякаш израстваха направо от земята5.
Дядо й. Майка и бе споменала, че е отгледана от дядо си. Значи... не всичко бе лъжа, така ли? Просто внимателно изфабрикувана истина?
— Пътищата ни се пресякоха по време на екскурзия в Ренесансова Италия. Тогава реших, че срещата ни е щастливо съвпадение, поне е дядо и неотдавна бе починал и тя се бе оказала сама — продължи Сайръс, като я гледаше обвинително. — Направих нужните стъпки, за да я въведа в семеиството, исках да я омъжа за Огъстъс и да я спася от самотата, но преди седемнадесет години майка ви изчезна и оттогава не спираме да я търсим.