Ета стискаше разтреперано дневника, но накрая не се сдържа и го отвори. Отгърна корицата и хвърли бърз поглед върху спретнатите редове, изписани с почерка на майка й. Имаше чувството, че наслуки е завъртяла случаино видяна брава и неочаквано е заварила майка си зад вратата.
Лондон по времето на кралица Виктория. Рим през пети век. Египет в началото на двадесети век. Изредени бяха близо стотина места, придружени с кратки описания като например: „Видях Кралицата — двамата с Принца минаха покрай нас на коне на път за Бъкингамския дворец“ и „Камилата едва не изяде косата на Гъс — дръпна я от скалпа му като да беше трева“, а също и „Господи, не искам никога повече да виждам мъже с шкембета и тоги...
— Пътешествениците си водят дневници — поясни Николас с тих глас. — Отбелязват часа и датата на преминаване през проходите, понеже не бива да срещнат себе си в друго време.
Ета кимна, стиснала кожения тефтер, но умът и отказваше да смели чутото. Как така да „срещнат себе си“? И защо не биваше да го правят?
— Изправете се, дете — ще си изкривите гръбнака още преди да сте пораснала. За бога!
Вместо да изправи гръб, Ета тръгна да кръстосва стаята.
Значи майка й изчезнала? Или бе избягала?
И в този миг разбра. Та нали неведнъж и бе казвала — избягала от осиновителя си, които се оказал истински тиранин. Искал да контролира живота й.
Ета се взря в стареца изпод мигли. Оцелелите членове на другите три семеиства били асимилирани от клана Аирънуд. Това ли е имала предвид майка и? Че след смъртта на дядо си е била принудена да се присъедини към семейство Айрънуд?
— Аз също я търсих — Сайръс се обърна и дръпна някаква кожена чанта от пода. Пъхна ръка вътре, потършува малко, извади парче пергамент и го подаде на Ета. Тя внимателно го разгъна. Почеркът и бе непознат.
2 януари, нашата 1099 година
Гъс,
Тръгнал съм към татко, за да му докладвам за пътуването, а и да си понеса наказанието, при това с готовност, но се колебая доколко е редно да ти споделя нещо друго. Винаги си се прикривал добре, ала знам, че от години страдаш. И не мога да не се запитам — не е ли по-добре да научиш истината, отколкото да изживееш животи си, без да разбереш какво се е случило? Ето тези въпроси си задавам вече няколко дни.
По-рано тази седмица случайно открих проход близо до мястото, където бях отседнал, в Насау. Не зная какво да кажа в свое оправдание, освен че ми беше скучно, а и бях сърдит, задето ме викат обратно в 1776. Нужно ли е да тичам след всяка нелепа следа, която според обсебеното му съзнание би могла да даде плод? Накратко, чух прохода и влязох. Можеш да си представиш изненадата ми, когато установих, че проходът ме отвежда далеч след 1946, в нещо като музей. Няма да се спирам на вулгарното поведение на хората и ще ти кажа само, че след като направих справка с вестниците, установих, че съм попаднал в Манхатън през 2015 година.
Точно така. Правилно си прочел. Населението е достигнало чудовищна популация, а островът е така гъсто застроен, че направо не е за вярване. Ще се увериш сам, при това, надявам се, съвсем скоро.
Но ето че започвам отново да се колебая. Няма ли да ме намразиш? Как бих могъл да съм сигурен, при положение че знам колко силно и дълго се измъчва след онази мимолетна среща в Париж. Гъс, взех да чета вестника, та да се ориентирам какво се случва по света — винаги е по-добре да се подмажеш на стареца с някоя новина, нали така? И ето че на една от страниците попаднах на снимка, от която едва не ми спря дъхът, понеже си казах, господи, та това е нашата Роузи.
Само че не беше Роузи, а момиче на име Хенриета Спенсър — даровита цигуларка. Статията съобщаваше, че наскоро спечелила конкурс в Русия. Изчетох я до края и за мой късмет на финала се споменаваше името на майката — някоя си Роуз Спенсър.
Технологиите са достигнали небивало ниво на развитие, но просто нямам място, за да ти опиша всичко. Отидох в градската библиотека, където един от служителите ми помогна да потърся повече информация с помощта на нещо, наречено интеруеб. Не, като че ли беше интернет. Както и да е, след като ми обясни как се прави, не беше трудно да продължа и сам, пък и смятах, че ти дължа да стигна до дъното на тази история. Най-ранните сведения, които намерих, бяха в един полицейски доклад от 5 октомври 1998 година; той гласеше, че млада дама на име Роуз Спенсър била заловена заедно с тримесечното си бебе да краде в магазин. В доклада Роуз посочва, че отскоро е в града и се надява да се свърже със стара приятелка.