Выбрать главу

Надявам се да не съм те разстроил, братко мой. Знам, че си изградил нов живот, че си имаш Амелия и Джулиън. Но се надявам тази информация да ти помогне да загърбиш миналото и да успокои изтормозения ти ум. Доколкото успях да разбера, Роузи и дъщеря и са добре, а въпреки цялата болка, която Роуз причини на семейството ни, все пак съм доволен, че животът и се е наредил.

Върджил.

— Върджил бе другият ми син. Отиде си скоро след това писмо — поясни Сайръс и изтръгна листа от изтръпналите пръсти на Ета. — Огъстъс загина година по-късно — корабът мУ потъна през седемнадесети век.

Николас обърна мрачния си взор към стареца.

— Стига увъртания — намеси се тои остро. — Кажете и направо какво искате от нея.

Сайръс седна в креслото и го изгледа продължително.

— Няма как да използвам Роуз, затова честта се пада на госпожица Линдън...

Спенсър — поправи го рязко Ета.

Линдън — кресна старецът. — И проклета да сте, задето сте Линдън. Искам да откраднете обратно онова, което ми открадна майка ви.

Злостните думи, които си бе наумила да изкрещи, застинаха на устните й.

— Моля?

— Не се правете на глуха. Нямам време за подобни игрички. И не смятам да повтарям. Ако откажете да съдеиствате, ще продължа сам с търсенето, а вие ще останете тук. Сигурен съм, че сте забелязали жените, дето се навъртат край пристанището.

Николас изръмжа.

— Не смейте да намеквате...

— Нищо не намеквам. Казвам съвсем директно, каквото искам да кажа. Това ще ви е единственото средство за препитание. Какво друго бихте могли да правите в тази епоха без умения, без знания и без защитник?

Значи трябваше да избира между това да проституира и да му служи, така ли?

— Знам къде е проходът — каза Ета. Така беше. Горе-долу знаеше. — Трябва само да се върна в Насау...

— Готов съм да срутя прохода, преди да ви пусна да минете оттам, така че първо помислете, преди да ме предизвиквате. Да поиграем една игра, искате ли? Затворете си очите и се опитаите да си представите как точно ще изпреварите хората ми и ще стигнете в Насау преди тях. Отде ще вземете пари? И кои са приятелите, дето ще ви помогнат? — тонът му бе ведър и спокоен, сякаш говореше на дете. — Помислете и за друго — кои ще ни попречи да доидем отново и пак да ви отвлечем?

Николас ще ми помогне. Ета рискува да го погледне, макар да усещаше, че въздухът между двамата мъже буквално вибрира от неизказана ярост.

— И кой ще ни попречи да убием майка ви?

Ета неволно залитна назад. Усещането за поражение сгърчи стомаха и и буквално и се доповръща. Когато проговори, думите и прозвучаха така остро, че Николас инстинктивно направи крачка към нея. Навярно се бе стреснал, че ще се опита да издере лицето на стареца.

— Вече погубихте един живот. Наистина ли сте толкова жесток, че да убиете още една жена?

— Още една жена? — повтори старецът и вдигна вежда. — Не са ми докладвали някои да е загинал, макар да бях упълномощил агентите си да. как да кажа. да използват сила.

Ета усещаше, че гневът я прогаря.

— Та тя бе невинна. Беззащитна, възрастна жена!

Сайръс сви рамене.

— В такъв случаи и без туи е била в заника на живота си. Не си хабете сълзите. Повечето хора нямат късмета да доживеят до преклонна възраст. Синът ми например. Също и внукът ми. Далеч повече ме интересува кръвта, с която са изцапани ръцете на майка ви. Според отколешните ни закони имам пълното право да ви убия, за да сложа краи на враждата. Благодарете се, че реших да проявя благородство.

Ета така се изуми, че забрави какво се канеше да каже. Сайръс продължи, сякаш не го беше прекъснала.

— След като открихме прохода, пратих голям брои агенти във вашия мръсен, пренаселен град, за да проучат ситуацията. Щом стана ясно, че Роуз има дете, което би могло да носи дарбата, реших да организирам прехвърлянето ви през прохода — продължи Аирънуд, като сплете пръсти на гърдите си. — Агентите ми направиха значително дарение на музея, в които работи майка ви, и намекнаха, че музеят би могъл да засвидетелства благодарността си, като ви покани да свирите — всичко е възможно на тоя свят, когато под масата премине нужното количество пари.

Горната устна на Ета трепна и се изви от ярост, но тя се насили да замълчи, за да не излезе, че „отказва да съдейства“.