Нещо човъркаше Ета. След като Огъстъс и Върджил бяха синове на Сайръс, а Джулиън му беше внук... тогава къде във фамилното дърво попадаше Николас?
— София претърси ли къщата им? — попита Николас. — Откъде знаете, че астролабията не е там?
— Роуз не е толкова глупава, че да я държи при себе си. Погрижила се е да не намерим астролабията дори ако намерим самата нея. Винаги е била подло същество, въпреки всичко, което направих за нея — продължи Сайръс. — Твърдеше, че астролабията принадлежала на семейство Линдън, но това е долна лъжа.
Веднъж един човек се опита да ми отнеме нещо и още помня как се почувствах. За малко да изгубя един предмет, който принадлежеше на прадядо ти.
Ета застина — за нищо на света не биваше да издаде мислите си.
— Преди няколко месеца един от агентите ми претърси жилището им изключително щателно — отвърна Сайръс. — Ако изобщо може да се нарече жилище. Доколкото разбирам, става дума по-скоро за килер.
— Агентът ви. — Ета почувства как цялата кръв се дръпва от лицето и, отцежда се от сърцето и и туптенето му замира. — Агентът ви е влизал тайно в апартамента ни и е ровил из вещите ни?
— А също и в няколко сейфа, пръснати из цял Манхатън. Завърна се с едно доста интригуващо писмо, което силно възбуди любопитството ми. Накарах го да се върне обратно, заедно с другите, та да ви проучат по-подробно.
Интригуващо писмо?Ета сбърчи чело. Какво ли имаше предвид?
Старецът продължи.
— Задачата им бе да съдеистват на София, ако се наложи. Да ви подтикнат да тръгнете, а също и да озаптят майка ви. — Тои потупа многозначително джоба, в които бе прибрал снимката. — В момента очакват да ги инструктирам какво да правят с нея. Разбирате ли какво ви казвам?
Ета се насили да кимне.
— Какво и е специалното на тази астролабия, та не можете да си намерите друга като нея?
Познанията и за астролабиите се свеждаха до прочетеното по време на обиколките на музея в компанията на Алис и Роуз. По-голям от обикновен компас, в древността и Средновековието инструментът се използвал за астрономически, астрологически и топографски изчисления, а също и за отчитане на времето. Основата, върху която лягат по-малките дискове, се разделяла на часовете на деня и градусите на окръжността. Върху отделните дискове гравирали географски ширини, надморска височина и дори елементи от небесната сфера.
Но тази явно е имала и друго предназначение.
— Уредът е в състояние да изследва даден проход, да разчете вибрациите му и да уведоми притежателя си за мястото и епохата, които се намират в другия краи — поясни Сайръс. — Също и дали проходът е достатъчно стабилен, за да се премине през него, без да рухне.
Ета се обърна въпросително към Николас. Без да откъсва очи от припукващите дърва и подскачащите пламъци, той поясни:
— Когато умре пътешественик, в пространството се освобождава... огромно количество енергия. Наи-близкият проход става нестабилен и в повечето случаи се запечатва. Но ако рухне, докато пътуваш през него, е вероятно да бъдеш изхвърлен в произволна епоха или да останеш в капана му завинаги.
Ета потръпна.
— Използваме стотици проходи, но има още много, за които не знаем нищо. Редиците ни постоянно намаляват — подхвана отново Сайръс. — Всеки път, когато изпратя пътешественик през неизследван проход, рискувам да не се завърне — да изскочи насред боино поле, да попадне сред дивата природа или да бъде заловен от властите. В състояние ли е ограниченият ви ум да схване колко е важно да намерим астролабията, за да можем да ги спасим от подобна съдба? Нека обясня по-простичко: редиците ни намаляват все повече и повече. Помислете за онези пътешественици, които са. изоставени. в бъдещето, които не знаят какво да правят и на кого да служат. Семеиството ми се нуждае от помощта им, а всички те са длъжни да ми се подчиняват, независимо дали по силата на роднинска връзка, или на договоЬ.
Гръбнакът на Ета изтръпна. Неприятното усещане запълзя нагоре и след миг обхвана и скалпа й. За това ли ставаше въпрос? Нима майка и бе взела астролабията, за да спаси бъдещите пътешественици от потисничеството на Сайръс?
Ако я намеря... и му я предам.
Роуз е искала да защити пътешествениците, но доколкото познаваше майка си, Ета бе убедена, че има и нещо друго. Произходът можеше да се прикрие, имената — да се променят, хората можеха да заживеят другаде, да се крият, докато окончателно отпаднат от архивите.
— Ако ви я донеса, това няма ли да промени и моето бъдеще? — хрумна й внезапно. — Или дори напълно да го заличи?