Сайръс вдигна вежди, изненадан, че е проявила достатъчно съобразителност, за да зададе такъв въпрос.
— Бъдещето ви ще бъде запазено. Инвестициите ми зависят от него. Целта ми е единствено да защитя и издиря членовете на собствения си род.
— Тогава защо просто не убедите Роуз да ви каже къде е астролабията, вместо да въвличате госпожица Спенсър? — обади се Николас. — Навярно ще се съгласи да ви каже къде крие астролабията, ако обещаете да й върнете дъщерята.
— Не бъди глупав — сряза го Сайръс. — Готова е да умре, но не и да издаде къде я е скрила, а междувременно хората от семейството ни са принудени да пътуват из наи-опасните кътчета на земята, за да я търсят. Не можем да си позволим нови загуби. Затова госпожица Линдън е идеалният кандидат, които да ни я върне, тъи като е като празна страница. Ако ли пък се случи да загине, поне ще е разгадала ето това писание, та да можем да го ползваме.
Тои отново бръкна в джоба на халата си и този път извади сгънат лист от тетрадка. Подаде го на Ета с пламнали от любопитство очи.
— Агентът ми го намери в дома ви. Сигурен съм, че ключът за разчитането му е... специфичен за семеиството ви и че указанията, които съдържа, по някакъв начин са свързани с рода Линдън. До момента успях да разнищя само една част.
Писмо, което започваше с думите Миличка Ета, ненагледна моя Звездице, бе. напълно безсмислено. Отделните изречения звучаха съвсем нормално и завършено например: Дърветата изглеждат прекрасни днес. Но след това идваше Попитай се дали съществуват неизвестни богове. Думите бяха лишени от смисъл, цялата композиция бе абсурдна.
С мъчителен спазъм Ета разбра какво държи — прекрасно знаеше как да прочете писмото, понеже майка и от години и пишеше такива писма и бележки. В случая липсваше вторият лист, които да легне върху първия — понякога майка и нямаше време да изреже формата и в такъв случай ключът се криеше в първите няколко реда.
Миличка Ета, ненагледна моя Звездице...
Колкото и мило да звучеше това обръщение, майка и никога не се бе изразявала така сантиментално. Което означаваше, че ако очертае звезда върху писмото, ще разчете посланието.
Написала го е за мен.
И за никой друг.
Ета ще се справи.
Ета не вдигна очи от листа, докато не се увери, че няма да се издаде. Сайръс бе успял да изкопчи една-единствена смислена фраза от бъркотията, но останалото му бе непонятно. Не знаеше, че съществува ключ, които да пресее безсмислиците и да навърже скритото послание. Очертаеше ли звезда върху думите, щеше да прочете и останалите фрази. Колко жалко, че изобщо бе успял да
Йазчете нещо и да разпознае, че писмото е свързано със семеиство индън.
Мама иска да намеря астролабията.
Аз и никой друг.
Значи това бе имала предвид, когато бе казала, че сега е времето и. Роуз не просто е знаела, че един ден Ета ще пътува във времето, а е знаела, че ще пътува именно с тази цел, при това по заповед на Айрънуд.
— Както сама виждате, писмото е адресирано до вас. Прочетете четвъртия ред — нареди й Сайръс.
И деиствително, на четвъртия ред бе подчертана една фраза, думите запълваха целия ред — там, където навярно щеше да се падне наи-широката част на звездата. — „На тираните кажи пред теб глава да преклонят “ — ето тази част ме интересува.
— Защо? — попита Ета най-невинно.
— Защото е взето от една известна балада, писана именно в тази епоха. Става дума за екзекуцията на Неитън Хеил, американски шпионин — поясни Сайръс. — Трябваше ми известно време, но накрая все пак се сетих къде съм чувал тази фраза.
Неитън Хеил ли? Онзи Неитън Хеил, които казал, че съжалява единствено задето има само един живот, които да жертва за страната си? Американски шпионин, заловен зад вражеската линия по време на Революцията и обесен.
— Предпочитам да не разкривате... — обади се Николас.
— Колко очарователно от твоя страна да смяташ, че ми пука какво предпочиташ и какво не — прекъсна го рязко Сайръс. — Разпознах песента, защото Бенджамин Линдън обичаше да я пее, когато подпиинеше. Няма как да е съвпадение, предвид, че е свързано със семеиството и. Но представи си колко неприятно се изненадах, когато установих, че историята не пази сведения за мястото на екзекуцията му. Наложи се да доида до тук, за да разбера къде е, и какво се оказа? Че точно от другата страна на шосето се намира неизвестен до момента проход. Убеден съм, че писмото съдържа указания, които водят от един проход до друг, и в краина сметка до мястото и епохата, където се намира астролабията.