С други думи, всяка следа насочваше към местоположението на следващия проход, през които трябваше да се премине, за да бъде намерена астролабията. Един вид като. полет с прекачване, които води до желаната дестинация. Трябваше само да разбере кои са самолетите.
Ета се насили да преглътне, да не издаде вълнението си. Пръстите и нежно погалиха дневника на майка и. Аирънуд долови движението, дръпна тефтерчето от ръцете й и го пъхна под мишница.
— Екзекуцията на Хеил е насрочена за утре — обяви Сайръс. — Наложи се да чакаме месеци наред и лично да доидем в Манхатън през 1776 година, за да разберем къде точно ще го обесят, тъи като историята явно не е сметнала за нужно да отбележи този факт. Както вероятно сте се досетили, екзекуцията ще се извърши от другата страна на пътя в артилерийския лагер.
Проходът продължаваше да стене, да вие, но като че ли вятърът бе подхванал звука и постепенно го разнасяше, така че скоро вече се долавяше само глухо барабанене.
— Нищо ли няма да направите? — възмути се Ета. — Няма ли поне да опитате да го спасите?
Сайръс избухна в смях.
— Какво, да се намесим? Да променим потока на времето? Абсурд. Глупакът се е оставил да го заловят без униформа във вражеския тил. Сам си е нахлузил примката на шията.
Този човек наистина бе отвратителен.
— Преди да се впуснете да търсите астролабията, трябва да разшифровате писмото. Възможно е дори да успеем да ви подготвим с подходящи дрехи и маниери.
Тялото на Николас се изопна.
— Няколко часа инструкции няма да й свършат работа.
Ета се докачи. Нима не се справяше учудващо добре, предвид обстоятелствата? Пък и щом той бе в състояние да схване основното, значи и за нея нямаше да е толкова трудно.
Николас явно долови възмущението и, защото очите му се разшириха леко.
— Исках да кажа само...
— Ще се справи — прекъсна го Сайръс. — Достатъчно дълго чаках. Чуите какви са условията ми, госпожице Линдън. Разшифроваите писмото, разгадаите указанията към проходите, преминете през тях и ми донесете астролабията. Едва тогава майка ви ще бъде освободена, а вие ще можете да се завърнете у дома.
Ета задържа погледа му, докато не почувства, че не издържа повече. Обзе я смазващо изтощение, а тежестта на мислите, които се лутаха в главата и, започна да става непосилна. Опита се да прехвърли наум най-важното:
Ако не изпълнеше заръката му, Сайръс нямаше да и разкрие къде е входът на прохода към музея. А не беше изключено да не и каже дори и след това. Което означаваше, че няма да може да спаси Алис.
Не беше сигурна, че Николас ще и помогне да се завърне, тъи като, реално погледнато, животът й не бе в опасност.
Майка и я беше излъгала, прекроила бе истината, пропуснала бе важни елементи, вмъкнала бе загадки и ребуси, които някои ден Ета да може да навърже. Чудесно доказателство за родителски умения. А може би и за страстното и желание да запази астролабията? Да осигури на този така важен предмет и друг защитник, които да го намери и да го скрие повторно, в случаи че някои се натъкне на него? Тогава защо не я беше обучила, защо не я беше подготвила, та задачата да не е така невъзможна, така неизпълнима.
Нищо чудно, че според Алис Ета не беше готова. Разбира се, че не беше готова. Майка и обаче вярваше, че ще се справи, така че не можеше да ги разочарова. Стисна очи и задиша дълбоко, докато сърцето й не се успокои до равномерен тътен.
Родния дом.
Алис.
Мама.
А скоро предстоеше и дебютът й. Очакваха я толкова много неща.
Имаше ли начин да пренапише съдбата на Алис? Да гарантира безопасността на майка си и да спаси живота и, без да изпълни желанието на стареца?
— Нима деиствително обмисляте... — възкликна Николас невярващо. — Помислете добре, госпожице Спенсър. Това не е проста задача.
— Не съм те питал за мнението ти — изръмжа Сайръс.
— Какво има да обмислям? — заяви студено Ета и погледна стареца право в очите. — Ако не ви донеса астролабията, ще убиете майка ми, нали така?
Сайръс се ухили злобно.
— С наи-голямо удоволствие. Освен това е необходимо да се завърнете не по-късно от тридесети септември. Ако закъснеете, сделката отпада.
Тридесети септември? След. девет дни? Всъщност осем.
— Та този срок е безумен! — викна Николас. — С Джулиън търсихме години наред. Какво значение има дали ще и отнеме осемнадесет дни вместо осем? Какво значение имат още няколко дни, когато разполагате с цялото време на света?