— Имам си своите причини — отвърна Сайръс. — Ако младата дама не иска да изгуби всичко, ще трябва да се завърне преди тридесети.
Ета скръсти ръце пред гърдите си така силно, че пръстите и изтръпнаха. Да трябва да изпълнява инструкциите на човека, които бе отвлякъл майка и, които бе съсипал живота на двете им и бе отнел този на Алис. Направо й се гадеше.
Какво да правя?
Отговорът бе ясен и безмилостен като острие, което тозчас разсече съмненията и: трябваше да намери астролабията, да я използва, за да открие прохода в Насау и да спаси майка си. Всичко това — без Сайръс Аирънуд да разбере какво възнамерява да стори. Двете с Роуз можеха да се върнат в миналото, да спасят Алис и да изчезнат.
Но какъв щеше да е този живот? Без светлината на прожекторите, без концертите. щеше да се наложи да пожертва всичко, за което се бе трудила.
И все пак щеше да си струва, стига Алис и майка и да са в безопасност.
— Съгласна съм — каза тя, като изтика тревогата някъде в дъното на съзнанието си. Сетне с отчаяната надежда, че Сайръс няма да надуши лъжата, добави: — Ще ми е нужно известно време, за да разчета писмото. Едва ли ще се справя още тази вечер.
Нужни й бяха по-малко от две минути, но не беше нужно Сайръс да го знае, нали така?
Николас поклати глава, измърмори нещо неразбираемо, дръпна се назад и се облегна на камината.
— Отлично — заяви Сайръс и плесна с ръце. — Ще ви оставя оригинала, за да работите, и ще се срещнем утре сутринта. Двете със София ще се настаните в съседната стая.
Ета не си направи труда да прикрие гримасата на недоволство. Ако се съдеше по буреносното изражение на София, миг преди да напусне стаята, сигурно щеше да е по-приятно да спи на покрива насред гръмотевична буря. Осъзнала, че с това разговорът е приключил, тя се обърна към вратата.
— Госпожице Линдън? — подвикна Сайръс, когато ръката и стигна дръжката на вратата. — Имаите предвид, че разполагам с копие на писмото, в случаи че ви хрумне да го унищожите. А също и че не е никак разумно да ме предизвиквате.
— Ще го имам предвид — отвърна Ета.
Но не ме е страх.
Шумотевицата от долния етаж се надигна към нея, понесена върху облак от тютюнев дим, миризма на кожа и мокро куче. Миг преди да затвори вратата, тя хвърли последен поглед към Николас, втренчил унил поглед в нажежената жарава.
Значи това бе раздялата им. Щом кръчмата долу се изпразнеше и обитателите на странноприемницата се приберяха по стаите, Ета щеше да последва глухото дрънчене на прохода, както бе направила в музея. За пръв път от много дни насам почувства, че отново контролира живота си, а не е просто неохотен пътник, изложен на чуждата милост.
Нечии пръсти се впиха в ръката и и я дръпнаха рязко назад. Пазачът пред вратата вдигна учудено вежда, когато София я затегли по стъпалата към съседната врата. Бутна я вътре и затвори тихо вратата зад гърба им, сетне се доближи до стената, която делеше стаята им от тази на Сайръс.
Сайръс Аирънуд бе изцедил и последната капчица от търпението на Ета, а главата и пулсираше от умора. Огледа тясната стаичка. Сякаш се бе завърнала в каютата на кораба. Може би това бе истинското наказание за стореното от майка и — да бъде затворена между четири стени с бясната София, принудена да слуша гневните и изблици, без да може да скочи и да я удуши. Обзе я такова безсилие, че започна да се задушава, пръстите и се вкопчиха в облегалката на стола и за миг й се прииска да го разбие в стената.
— Какво правиш? — попита тя, но София вдигна предупредително ръка и прилепи ухо о стената.
— Не ги чувам — прошепна тя. — Можем да се надяваме, че и те не ни чуват.
Сетне се тръшна на леглото сред шумолене на поли и се разсъска:
— Каква наглост, да се държат с мен като с глупачка — да ме изолират по този начин, след като аз съм тази, която те доведе. Как смеят точно мен да държат в неведение!
— Точно теб? — обади се Ета саркастично.
— Да, мен — отвърна София и се захвана да тегли фуркетите от косите си. На пода лежеше голям сандък, пълен догоре с рокли и шишенца, а наи-отгоре лежеше сребърна четка. София я грабна и започна да разресва косата си с резки движения.
След тази първа среща Ета охотно би се съгласила, че старецът е същинска дива котка. Ако Ета бе на мястото на София, щеше да гледа да прекарва колкото се може по-малко време в компанията му.
Принудил я бе да му служи, а същевременно и бе забранил да посещава години, в които жените имаха някакви елементарни права. Какъв ли щеше да е животът и, ако не го контролираше желязната ръка на любимия й дядо?