— В такъв случаи може би е време за промяна — заяви Ета. — Не можеш ли да поставиш въпроса ребром?
— Как? На жените дори не им позволяват да присъстват на семеините събрания. Как да накарам дядо да види нещо, което през цялото време е пред очите му? — София поклати глава. — Можеш ли да се бориш с планина? Как да я отместиш, когато не разполагаш дори с лопата?
— Може би не е нужно да я местиш — отвърна Ета, като сгъна роклята и и я преметна през капака на сандъка. — Може би трябва да я изкатериш.
София се вгледа в нея. Лицето й още пламтеше от яд.
— Не знам дали някога ще срещна по-добър вариант от Джулиън. Той беше... беше съвършен.
— Никой не е съвършен. Даже и ти.
София изсумтя, сетне се покатери в леглото и се обърна към стената, за да направи място на Ета. След миг колебание, Ета легна на самия ръб. Дюшекът бе на странни буци, като натъпкан със слама, а и миришеше. Рамката скърцаше, долавяше се и друг звук — на ремъците, които поддържаха дюшека. Стържеха един в друг по същия начин, както въжетата на кораба, когато моряците нагласяха платната. Сети се за Николас и се почуди къде ли ще спи тази нощ.
София се наведе и духна свещта, сложена на масичката отстрани. Димът се изви в тъмнината като сребриста панделка.
— Огъстъс ли е бащата на Николас? — прошепна Ета.
— Да — София се размърда и цялото легло се разтресе. Мълчанието се проточи няколко секунди, след което тя въздъхна: — Не знам какво точно е станало, честно, чувала съм само клюки. Но Огъстъс бил лудо влюбен в Роуз. Майка ти. Всички го знаели, знаели и че след като избягала, вече не бил същият. Разумът му. бил помрачен.
Какво пишеше в онова писмо? Но се надявам тази информация да ти помогне да загърбиш миналото и да успокои изтормозения ти ум.
— Години наред я е търсил, дори след като дядо се опитал да го спре. В краина сметка се наложило да изпълни дълга си и да осигури наследник, така че се оженил и се появил Джулиън. Но Огъстъс не бил. добър човек. Не бил верен на жена си. Не я обичал. Истинско животно. Вземал каквото поиска, от когото поиска. Разбираш ли?
Ета разбираше.
Маиката на Николас е била робиня в семеиството, а Огъстъс я бе изнасилил, злоупотребил с нея и така и не я освободил. Гневът на Ета се сдоби с нова глава, този пък с кинжали вместо зъби. В този миг би могла да събори стените на странноприемницата с голи ръце.
— Джулиън не беше такъв — продължи тихо София. — Съвсем не. Беше добър човек.
— Обичаше ли го? — попита Ета. Когато говореше за него, в гласа на София се долавяше предпазлива сдържаност — може би скръбта и бе още съвсем прясна и реагираше болезнено на допир. А може би между тях все пак не бе имало силна, изпепеляваща любов.
— Чувствах се. удовлетворена — отвърна София. — Трябваше тои да оцелее, а не онова копеле. Николас е виновен, че Джулиън загина, и сам го признава, сякаш това намалява вината му. Не биваше да поемат по онзи път през Хималаите, не и през дъждовния сезон. Работата му бе да се грижи за Джулиън, да му прислужва, да го пази от опасности, да пожертва живота си, ако се наложи. Трябвало е да го накара да се върнат и да изберат друг път.
Ета се обърна с лице към нея. Направо я беше страх да попита за подробности. Неслучаино Николас бе спрял да пътешества. Намекнал бе, че е хванат в капана на тази епоха, а ето че сега Ета бе на път да разбере защо.
— Какво се случило?
— Дядо ги изпратил да търсят нещо в манастира „Тактсанг
Палфуг"...
Астролабията? Николас не се бе изненадал особено, когато стана дума за нея...
— Манастирът е високо в планината, построен е на стръмна скала. Според онзи плъх се разразила буря, Джулиън се подхлъзнал и паднал. Как е възможно да са били толкова близо един до друг и Николас да не е успял да го хване?
— О, господи! — ахна Ета.
София извърна лице към стената, гърбът й се изопна.
— Единият брат оцелял, другият загинал. Мен ако питаш, направил го е нарочно.
Ета скръсти ръце на гърдите и стисна зъби.
— Защо ще го направи? Джулиън му е бил брат по баща, а Николас е почтен човек.
— Каква полза от почтеността, когато алчността я разяжда? — възрази София. — Но си права, направил го е именно заради об ата кръв. В отсъствието на Джулиън именно тои бе следващият претендент, понеже е пряк потомък на дядо.
— Не — прошепна Ета и стисна очи, за да прогони този образ. Нека не е тои. Тази нова, неканена мисъл заръфа представата, която си бе изградила за него и само за миг я унищожи изцяло. Та тои бе неината опора, единственият човек, на когото разчиташе, че ще и казва истината, на когото разчиташе за поне малко искреност. Не можеше да позволи на София да я лиши от тази увереност. Не и докато не чуеше какво има да каже Николас за всичко това. — Не е възможно.