— Предупреждавам ви — заяви Николас, — че ако и сега се опитате да ме изиграете, да ми отнемете възнаграждението, което ми се полага, задето доведох дамите до тук, ще ви убия и на драго сърце ще увисна на въжето.
Сайръс го изгледа одобрително, от което кръвта на Николас още повече кипна.
— Задачата ти не е приключила, Самюел.
— Казвам се Николас. — Това бе името, което си бе избрал като дете, когато семеиство Хол му бе предоставило възможността да прекрои живота си по свои избор. Име, което старецът отказваше да използва, дори след като го бе приел обратно в семеиството, за да служи на Джулиън.
Николас — патронът на моряците, разкаялите се крадци и децата, — всичко, което някога е бил и би могъл да бъде. С това име не просто се чувстваше защитен — чувстваше, че би могъл да е защитник и за други.
Естествено, в очите на Аирънуд, Николас се бе провалил именно в тази си роля.
Сайръс наклони глава.
— За момента съм доволен от теб. Бих искал да вдигна залога, ако проявяваш интерес.
Нещо в тия дУми привлече вниманието на Николас, събуди за миг любопитството му, преди да успее да се отърси.
— Нямам повече работа с вас — отвърна твърдо Николас. — Ще сляза да се видя с ковчежника ви.
Също и да намеря начин да измъкна Ета от този капан.
— Сумата няма да ти стигне да си купиш кораб — продължи Сайръс. — О, да, наясно съм защо се нагърби със задачата. Няма какво
Йа се учудваш. Доволен съм, че си амбициозен. А също и находчив. апомняш ми за мен на младини.
Николас се почувства така, сякаш някои бе излял кофа горящ катран върху главата му.
— Уверявам ви, двамата с вас нямаме нищо общо.
Сайръс махна с ръка.
— Напълно си прав. Не мога да пратя детето само. Не само че е много вероятно да се издаде и да я убият, но и е дъщеря на майка си. Хитра и лукава — видях Роуз Линдън в очите и. Няма да допусна да ме изиграят втори път.
Дали бе забелязал и пламъчето, трепнало в очите и при вида на писмото? Николас бе доловил, че в душата и назрява бунт, нищо че привидно се бе съгласила да се наеме със задачата.
— В допълнение към първоначалната ни уговорка, ще ти отстъпя пълен контрол върху тукашната ми плантация. Ще можеш да правиш с нея каквото поискаш — продължаваше Сайръс, — да освободиш робите, да продадеш земята, да я обработваш. Ще можеш да си купиш не един, а цяла флотилия кораби.
Николас усети как тялото му се сковава, но не можеше да прецени кое чувство надделява — надеждата или ужасът?
— Защо ще правите такова нещо? София спомена, че сте решил да останете в тази епоха, че се каните да купите имот — възрази Николас. Семеиство Аирънуд имаше доходи от няколко различни века, непрекъснато инвестираше, притежаваше акции в печеливши компании. Знаеше, че плантацията е само капка в океана на богатството им, но въпреки това предложението бе отправено твърде небрежно. Със сигурност включваше и окови.
— Нямам навика да споделям мислите си със София. Нямам и желанието да се задържам в тази епоха освен докато не получа астролабията — отвърна Сайръс и Николас го погледна изненадано — за пръв път си правеше труда да му обяснява каквото и да било. Той се поколеба за миг, после му кимна да продължи.
— В замяна искам от теб да придружиш момичето. Твърде много прилича на майка си. В някои момент ще се опита да дезертира. Искам да се погрижиш да не се издаде, да не наруши потока на времето и да ми донесе астролабията — но без да и разкриваш, че работиш за мен. Разбере ли за договорката, сделката ни пропада, договорът ще бъде унищожен, а аз лично ще се погрижа никога повече да не стъпиш на пристанище. Нито в Америка, нито в Европа, нито из Карибите.
Николас почувства как по гръбнака му избива ледена пот и се насили да заглуши отчаяния копнеж, които нахлу в гърдите му. Уви, твърде ясно си представяше какво би било да попадне от другата страна, да има властта да освободи робите на семеиството, наи-после да получи възмездие. Това предложение можеше да му отвори вратите за почти всичко, което някога бе желал. Парите носеха власт. Щеше да е в позицията да изисква уважение и да наказва онези, които не желаят да му го засвидетелстват.
Но образът на Джулиън отказваше да напусне мислите му. Не можеше да прокуди режещата болка, която неизменно го обземаше, докато сцената се разиграваше зад клепачите му. Ето че пак му предлагаха ролята на слуга, пак го поставяха в положение, в което провалът бе почти сигурен. Пак дължеше нещо на някого, който...
Лицето на Джулиън изведнъж изчезна и се замени с това на Ета, пребледняло от ужас. Сърцето му се сви мъчително.