— Сега разбирате, нали?
Ета вирна брадичка
— Разбирам, че винаги има друг вариант, друг начин, трябва само да се огледаш.
Николас се засмя тихо и затвори очи.
— Сигурен бях, че ще кажете нещо такова.
— Чакаите... — сепна се Ета. — Господи, Аирънуд няма ли да побеснее, че сте тръгнал след мен?
Та нали му беше забранено да пътува — заточили го бяха, както сам се бе изразил, а отсъствието му едва ли щеше да остане незабелязано.
— Тревогата ми за вас надделява над страха ми от него — отвърна простичко Николас. — А и нали ви обещах? Че ако побегнете, ще ви последвам.
Но ако се опитате да се измъкнете сама, знайте, че ще ида и накрай света, за да ви върна.
Думите увиснаха във въздуха, неизказани. Върху главите им се посипа облак пепел и Ета, без да се замисли, протегна ръка и бръсна прашинките от косата му. Николас притвори очи, наклони се към ръката й и пръстите на Ета потрепериха.
— Разчели сте писмото от майка ви. И не ми вярвате. — подхвана той. — Смятате, че съм един от тях, нали?
— Не! — възмути се Ета. Вярно, че се бе съгласил да работи за Сайръс и да я отведе в Ню Иорк, но въпреки това не беше като тях, нали така? Понесъл бе толкова неправди. Не искаше да го въвлича в поредните интриги, нито да стане повод за нови нещастия.
— Напротив, мислите го — настоя тои. — След всичко, което ви разказах.
Ета облегна глава на стената. Николас бе в състояние да прозре мислите и само с един поглед. Но ето какво искаше тя — искаше да го накара да разбере, че няма намерение да действа безразсъдно. Искаше да е на нейна страна.
Искаше да научи всичко, което Николас знаеше за семеиството. За пътуването във времето. Но нима това не беше двуличие — да го подложи на изпитание, да провери дали все пак ще тръгне с нея, а след това да го остави да понесе последствията?
— Мога ли ви имам доверие? — прошепна тя. — А вие на мен?
Николас кимна.
Ета си пое дълбоко дъх.
— Деиствително знам как да разчета писмото — призна тя. — И смятам, че Сайръс лъже, или поне не казва цялата истина.
Устните му се разтвориха от изненада, единствената промяна в маската му.
— Какво ви навежда на тази мисъл?
— Майка ми не я е откраднала — отвърна Ета. — Няма значение какво твърди Сайръс. Смятам, че уредът, астролабията, е принадлежала на клана Линдън. — На нейното семеиство. Което в момента се свеждаше единствено до нея и майка и. — И те, или поне майка ми, са носели отговорност за него.
— Възможно е деиствително да им е принадлежал — съгласи се Николас, след като помълча известно време. — Доколкото разбрах от Джулиън, всеки от четирите клана — Аирънуд, Джакаранда, Линдън и Хемлок — е притежавал по една астролабия, но три от тях са се изгубили или са били унищожени преди около век. Аирънуд смята, че след като е Велик господар на всички семеиства, всички астролабии му принадлежат, независимо кои е първоначалният им собственик.
Ета кимна. Интересно какво друго бе отнето от семеиството и — какви реликви, таини и истории бяха асимилирани от клана Айрънуд. Може би майка й знаеше.
Може би биха могли да си възвърнат част от тях двете заедно.
Но само след като надхитриш стареца, спасиш майка си, спасиш Алис и се представиш достойно на дебюта идния месец.
— А това писмо — явно е знаела, че нещо ще се случи, иначе защо ще го пише? — замисли се Ета на глас.
Николас обгърна колене с ръце.
— Е, ще можете да я попитате, когато върнем астролабията на Айрънуд и той я освободи.
Ета примигна неразбиращо.
— Вие... каните се да дойдете с мен?
По лицето му пробяга някаква силна емоция, но Ета така и не успя да я разгадае, понеже Николас побърза да извърне поглед.
— Не бих могъл да ви оставя да се мъчите сама, без да ви предложа помощ — изсумтя той. — Виждам, че не се радвате особено, но имайте предвид, че съм обучаван в продължение на години. А вие едва сега започвате. Да се нуждаете от помощ или от защитник, не е слабост.
— Не ми трябва защитник — възрази Ета. — Трябва ми партньор.
При тези думи Николас, които се бе обърнал да огледа
разрушенията, рязко се извърна към нея. Устните му се разтвориха от изненада.
— Партньор... при какви условия?
Нали и по-рано си имал партньор — понечи да каже Ета, но се спря. София бе споменала, че Николас се явявал по-скоро като прислужник на Джулиън, нещо като камериер, и макар Ета да бе отдала пренебрежителния и тон на присъщите и жестокост и надменност, лицето на Николас издаваше истината. Заболя я сърцето при мисълта какъв жребии му бяха отредили, а също и че автоматично бе предположил, че и тя му предлага същото.