— Ще се пазим един друг. Ще си говорим на малки имена. И няма да имаме таини. — Като се изключеше таиното и намерение да скрие астролабията от Аирънуд, стига да и се удадеше сгоден случаи. — И наи-вече...
— Ще подклаждаме общата си ненавист към АИрънуд?
Ета се усмихна, макар в главата й се прокрадна съмнение.
Ами ако Айрънуд накаже Николас, задето не съм върнала астролабията?
Не можеше да мисли за това сега. Всичко зависеше от това кога и дали изобщо ще намерят астролабията. И все пак, приемеше ли помощта му, трябваше да приеме и последиците — Николас рискуваше да си навлече гнева на стареца.
— Изборът си е мои. Сам решавам за себе си — прошепна тои, сякаш чул мислите й.
— Добре — невидимото въже, пристегнало сърцето и, рязко се отпусна. — Преди да се ориентираме накъде да поемем, имаш ли представа къде се намираме?
Николас се изправи на колене и й хвърли сърдит поглед.
— Не успях да се огледам, понеже първото, което видях, бе твоя милост в локва кръв.
— Няма никаква локва — възрази тя и потърка подутата си буза. Николас протегна пръсти, сякаш това бе наи-естественото нещо на света, и дръпна ръката й от бузата.
— Не я пипаи — каза и прокара пръст, лек като перце, по драскотината. Ета затаи дъх и задиша едва когато ръката му се отмести. — Сега вече приличаш на истински пират — каза тои с усмивка. — Но все пак трябва да купя дрехи и провизии. Ще се оправиш ли, ако те оставя сама за няколко минути? Няма да се бавя, обещавам.
Ета отвори торбата, която бе приготвила набързо, разрови съдържанието и измъкна малката кадифена кесия със златни монети.
— Майка ми може и да не е крадла, но аз нямам подобни скрупули — каза тя и му я подаде.
— Бих казал, че напълно си ги заслужила — Николас претегли кесията на ръка, — като се има предвид какво те принуждават да правиш.
Сетне тръгна между нападалите камъни и стъкла. Преди да свие зад ъгъла, погледна през рамо. Ета улови погледа му и му махна да побърза. Смехът, които отекна между камъните, я стопли като глътка горещ чаи.
Останала сама, тя се огледа и наи-после се изправи. Стената зад гърба и бе достатъчно здрава, за да и послужи като опора, докато си проправяше път през купчините стъкло и подгизнало, обгоряло дърво. Табелите бяха на английски, а ако съдеше по миризмата и обстановката, доскоро тук бе бушувал пожар.
Върна се на предишното място и се сгуши до стената, та да е скрита от поглед. От време на време дочуваше гласове и далечното ръмжене на двигател. Наведе се напред, за да надникне към улиците от двете страни на дългата галерия. Мина яркочервен автобус, а след него две млади жени, облечени в елегантни костюми с малки шапчици на главите. Ета огледа старомодната си рокля. Корсетът я убиваше повече отвсякога.
Англия — помисли тя, смаяна. По всяка вероятност Лондон. А модата... петдесетте години? Или...
Не.
Погледна отново разрушените стени, следите от пожар, униформените мъже, които тъкмо минаваха краи отсрещния краи на галерията.
Та тук бушуваше война.
Втората световна война.
Николас потвърди подозренията и, когато се завърна, стиснал пакет с дрехи под мишница. Преоблякъл се бе в колосана риза, панталони и елегантни обувки с връзки. Интересно какво обяснение бе дал за бричовете, чорапите и жакета, с които бе влязъл в магазина.
— Не бях съвсем сигурен за размера... — подаде и синя рокля и елегантно сако в същия цвят. Ета я огледа — остро деколте, скромна дължина, къси ръкави — и прокара пръсти по дантелата.
— Прекрасна е, благодаря. — Маи щеше да и е широка в талията, но имаше колан, с който да я пристегне. — Каква е ситуацията навън?
Николас мълчеше и я гледаше втренчено как се мъчи да разкопчае роклята. След няколко безуспешни опита, Ета, изчервена, се прокашля многозначително. Николас се извъртя стреснато и тя наи после изхлузи роклята през главата си.
— Навсякъде разчистват отломките от снощните бомбардировки, търсят оцелели. Всеки момент ще доидат и тук, така че трябва да побързаме.
И Ета бе на същото мнение, но припряността никак не и помагаше да разплете връзките на корсета. Издраните ръце я боляха, а пръстите й трепереха.
— Съжалявам — измърмори тя. — Трябва ми малко помощ.
Николас се извърна към нея, но моментално обърна лице към
стената. Ета усети как по лицето и гърдите и плъзва червенина. Корсет и почти прозрачна камизола. Трябваше поне да скръсти ръце на гърдите.