— Напълно ти вярвам.
Николас се подсмихна и разсеяно докосна с пръст брадичката и. Като че ли не съзнаваше какво прави, но Ета цялата настръхна.
— Ареопаг е каменист терен под Акропола. В древността там свиквали апелативния съд — поясни тои и Ета, силно впечатлена, се почувства краино невежа. — Чел съм за него. Капитан Хол се считаше философ — завършил е Харвард, колкото и да не ти се вярва, и пазеше всякакви трактати у дома, с надеждата двамата с Чеис някои ден да ги отворим. А госпожа Хол проявяваше учудваща строгост по отношение на религиозното ни образование.
— Ще ми се и аз да можех да се похваля със същото — измърмори Ета. Единствената служба, на която бе присъствала, бе на погребението на Оскар, съпруга на Алис. Като се имаше предвид колко важна бе ролята на религията през осемнадесети век, задълбочените му познанията не биваше да я изненадват чак толкова. Усети, че несъзнателно се накланя към него, че в гърдите и се заражда нещо топло и искрящо, че го вижда с нови очи. За пръв път се почувства истински благодарна, задето я бе последвал през прохода.
— Проповедта гласи нещо от сорта на: „Мъже атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни. Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на които бе написано: „Незнаиному Богу“. С други думи, бил силно разтревожен, че атиняните се кланят на лъжливи идоли — гръцкия пантеон на боговете.
— А връзката между Лондон и Древна Гърция е.? — не довърши Ета, понеже на нея не й хрумваше нищичко.
— Архитектурата, законите, статуите и изкуствата — отвърна тои. — Предполагам, че става дума за място или предмет, с които си имала личен контакт. Идвала ли си и друг път тук?
Ета кимна. Доста пъти. С Роуз и Алис бяха идвали на екскурзии, прекарвали бяха по цели лета, за да избягат от нюйоркската жега. Алис бе израснала в Лондон, пък и майка и... казвали и бяха, че и майка й е отраснала тук, макар сега да подлагаше на съмнение всичко. Истината и измислицата започваха да се сливат, историите, разказвани от майка и, започваха да се размиват като забравена под дъжда картина.
Отсядали бяха в безброи апартаменти, но в момента никои не изпъкваше в спомените и. Обикаляли бяха целия град, посещавали бяха парковете, къщата, в която бе израснала Алис, ходили бяха по театри, музеи.
— О! — ахна тя, понеже мисълта я зашлеви през лицето. Обърна се към Николас, зарадвана, че ще може да обясни нещо, което тои навярно не знаеше.
— Може да ти прозвучи налудничаво, но. в Лондон. в Британския музеи има цял куп артефакти от Древна Гърция, нали така? Наи-известните са открити — или откраднати, в зависимост от гледната точка, — именно в Партенона от един британски лорд на име Елгин, които ги донесъл тук и ги продал на британското правителство. В момента се вихри голям спор покрай тия статуи.
Тя се залюля на пети и се вторачи в облаците и пушека, които се носеха над главите им.
— Може и да не съм права, но Акрополът и Партенонът са толкова близо до Ареопага, че ми се струват свързани. Отдавна не съм ходила в онази зала и не помня какво точно изобразява колекцията на Елгин, но май беше някаква битка. Има статуи на мъже и жени.
— И? — насърчи я Николас.
— Чудех се какво означава, че „ушите им са глухи“. В първия момент реших, че става дума за истински хора, но дали не се отнася за статуите? Те нито виждат, нито чувстват.
— Случвало ли се е да чуеш странни звуци в залата?
Ета поклати глава.
— Като се има предвид, че предишният проход бе точно до лобното място на Неитън Хеил, не е изключено сегашният да е в самия музеи, някъде около статуите. Музеят навярно доста се е променил от моето време. Така или иначе, никога не са ме пускали да вляза, а и не разполагам със списък на познатите проходи, така че не ми хрумва какво друго да кажа.
Обзелото я чувство за безсилие растеше с всяка минута. Николас я наблюдаваше и чакаше.
— Не знам. Дали не усложняваме нещата? Дали не става дума за нещо по-просто, по-очевидно?
Николас се приведе и я погледна в очите.
— Всичко е наред. Може би няма да е зле да разсъждаваме на глас. Кажи каквото ти хрумва, колкото и маловажно да ти се струва, всичко ще е от полза.
Ета кимна. Николас би могъл да и помогне да си изясни нещата, да долови нещо, което й убягва.
— Мама работи в музеи, само че в Ню Иорк. Напоследък много се говореше дали колекцията на Елгин не трябва да бъде върната на Гърция — имаше статии по всички вестници. Но Британският музеи си е Британският музеи, нали разбираш? Всъщност може би не разбираш. Засега. Но... Алис обичаше да ни развежда и да ни изнася лекции. Баща и е бил музеен уредник. Неведнъж ми е разказвала как колекцията се е озовала в музея.