— Не чувам нищо — каза Николас.
— И аз — съгласи се тя, прибра хармониката в торбата и я стегна малко по-рязко, отколкото се налагаше. — Надявах се, че дори статуите да са преместени, проходът ще е тук.
— Може би подценяваме майка ти — отбеляза Николас. — Малко е странно решението да е толкова лесно.
— Според теб една световна воина не е достатъчно препятствие, така ли? — Ета прокара ръце през лицето си. — Добре, добре... трябва просто да помислим.
— Хрумна ми нещо, но се опасявам, че не е много умно — каза Николас, сетне се приведе да разгледа катинара на портата и за пореден път го дръпна силно.
— И най-глупавата идея е по-добре от нищо — отвърна Ета.
— Радвам се че мислиш така, защото тази е наистина глупава. Можем да заобиколим музея и да те вдигна, за да прескочиш оградата. Влизаш в музея, вадиш пистолета и държиш пазачите и уредниците като заложници, докато не кажат къде държат статуите.
— Държа ги като заложници? — повтори Ета.
— Не знаеш ли? Така правели истинските пирати като Черната брада например. Пленявал цели градове и искал откуп от жителите. Ще ти покажа как да стреляш.
Ета не можа да сдържи усмивката си.
— Дълбоко оценявам вярата ти в криминалните ми способности, но ако изобщо заваря някого вътре, наи-вероятно ще знае само номера на полицията. Информацията, която ни е нужна, би трябвало да се пази изключително строго.
Николас се облегна на черната решетка.
— Наистина ли са изнесли всички ценни предмети?
Ета посочи улицата — развалините, обгорелите фасади на сградите, от които липсваха цели етажи.
— Ако са сметнали, че има опасност да бъдат унищожени или откраднати, тогава да. Знам, че предпочиташ Да не знаеш какво се случва в бъдещето, но... Германия завладява Франция и през по-голямата част от воината Париж е окупиран. Франция деиства по същия начин с картините и скулптурите от Лувъра — уредниците и безброи доброволци ги изнасят, скриват ги на различни места в провинцията и така ги спасяват.
— Когато за пръв път чух за тази воина, реших, че Джулиън се шегува с мен — каза Николас.
Ета кимна.
— Добре, че музеината управа е помислила навреме как да деиства. Само една бомба и хилядолетия изкуство и култура щяха да бъдат изгубени завинаги.
Звучно бръмчене в небето ги накара да вдигнат глави. Два изтребителя, ако се съдеше по формата, прелетяха над тях и дългите им сенки запълзяха по паважа. Николас цял се вкамени и преди Ета да успее да го попита какво има, вече тичаше по тротоара, впил поглед в самолетите с такава почуда, че Ета почувства как нещо я жегва в сърцето. Затича след него, загледана в широко отворените му очи, в леката усмивка, докато самолетите не се скриха зад хоризонта.
— Летят — измърмори тихо Николас, сякаш още не можеше да повярва. — Не би трябвало да се изненадвам, че хората продължават да изобретяват нови и по-ефективни начини да се избиват едни други, но. — тои поклати глава. — Ако приемем, че статуите не са тук, има ли смисъл да ги търсим? Или да прочетем пак писмото и да опитаме да го разтълкуваме в друга посока?
— Имам добро предчувствие — каза Ета, макар да усещаше, че оптимизмът и граничи с твърдоглавие. — Струва ми се, че сме на прав път. Просто се сблъскахме с дребно препятствие. Ще трябва да измислим как да го заобиколим.
Николас изсумтя подигравателно.
— Дребно?
Ета хвърли последен поглед към широките стъпала, които водеха към входа на музея. Странно бе да ги види така пусти.
Из двора се разхождаха гълъби и врабчета, поклащаха се важно, сякаш се поздравяваха. Какво се опитваш да ми подскажеш, мамо? Трябва ли да видя нещо?
— Хеи, корабът още не е потънал — заяви тя и обърна гръб на музея. — Може и да имаме само едно платно, но все пак се движим.
Николас се разсмя.
— Оценявам избора ти на метафора. Не знам как успяваш да поддържаш такава. нагласа. Ако усетя, че се тревожиш, ще знам, че действително сме в опасност.
По тротоара приближаваше млада, елегантна двоика. Яркочервеното палто на жената рязко се очертаваше на фона на обгорелите сгради. Лицето на мъжа бе скрито под периферията на шапката, но когато се приближиха, вдигна глава. Николас отстъпи към портата на музея, за да им направи място. Мъжът го изгледа студено, сетне измърмори нещо на жената.