— Вие не сте Роуз — рече бавно Алис, стиснала дръжката на вратата, сякаш се канеше да я затръшне.
— Не — отвърна Ета и протегна ръка да я спре. — Не съм.
7. Женска доброволческа служба, деиствала във Великобритания през Втората световна воина. Сред основните и задачи били евакуирането на деца от големите градове, набирането на дрехи за нуждаещите се и оказването на помощ на огнеборците, ангажирани с потушаването на пожари, предизвикани от бомбите. — Бел. прев.
ДВАНАДЕСЕТ
— Нямам чаи да ви предложа, но и без това няма нито мляко, нито захар. Проблеми с продоволствието. Много съжалявам.
Алис ги поведе към гостната стая и им направи знак да седнат на твърдото канапе във викториански стил. За миг се скри някъде и Ета надникна в коридора, за да се увери, че не е изчезнала. Алис се върна с чаши вода и няколко сухара.
— Наред ли е всичко? — попита ги тя.
Ета се насили да откъсне очи от нея и вместо това се загледа в картината над камината — импресионистично изображение на поляна с макове — и устните и неволно се разтегнаха в усмивка. Тази картина бе пропътувала ведно с богато украсената си, позлатена рамка отвъд океана до апартамента на Алис и Оскар в Горен Източен Манхатън. Но това щеше да се случи едва след десет години.
Върху капака на затвореното пиано лежеше спретната купчинка партитури, а под лъскавото му дървено тяло бяха пъхнати малка стоика и куфар за цигулка. Цигулката на Алис, същата, която след няколко десетилетия щеше да се озове в ръцете на Ета и на която тя щеше да се упражнява часове наред. Ета бе забравила тази подробност — забравила бе, че воината бе прекъснала музикалното образование на Алис. Започнала бе да свири професионално едва след като навършила двадесет, след като Лондон започнал да я отегчава.
— Извинете ме, че се държа така грубо — Алис седна в коженото кресло срещу канапето. — Но смяната ми започва след няколко минути и трябва да бързам.
— Няма нищо — отвърна Ета с дрезгав глас. Едва се сдържаше да не заплаче. Като си спомнеше какво бе наговорила на Алис в „Мет“ преди концерта...
Но явно някои неща на този свят не се променяха — изражението на Алис омекна съчувствено.
— Искам само да ви попитам няколко неща — продължи Ета. — Стига да нямате нищо против.
— За Роузи ли? — попита Алис, като се вгледа внимателно в Ета. — Опасявам се, че нямате късмет. Не съм я виждала от години.
Изненадана от твърдия и глас, Ета смутено се размърда на стола. До този момент бе убедена, че студенината на Алис се дължи на предпазливост и хладна любезност. Но сега и стана ясно — Алис бе обзета от подозрения. Така стъписващата прилика на Ета с майка и явно я бе стреснала.
Няма да ни каже нищо. А дали на този етап изобщо знае нещо?
— Бяхте ли. близки ли сте? — попита тя.
— Не особено — отвърна Алис и Ета мигом разбра, че лъже, дори само заради контраста с първата и реакция. — Ходехме в едно и също училище преди преподавателят ни — неиният дядо — да умре. Роуз често пътуваше, движеше с друга компания, но понякога ни идваше на гости. Както вече казах, не съм я виждала от години.
Ета отново се размърда неспокоино и Николас, които до този момент изучаваше водата в чашата си, сякаш не можеше да повярва,
че вътре не плуват прашинки, й хвърли съчувствен поглед.
— Не ми се иска да съм груба — повтори Алис, този път още по-твърдо, — но кои сте вие и защо сте дошли?
По-добре да действат директно, отколкото да губят време.
— Казвам се Ета. Аз съм дъщерята на Роуз.
Николас рязко изплю глътката вода, която току-що бе отпил, задави се и задумка с юмрук по гърдите си. Сетне се извъртя невярващо към Ета.
— Дъщеря? — ахна Алис със съвсем различен тон. Сега буквално сияеше. — Та това е прекрасно! Божичко! Толкова си приличате, че направо се уплаших. А трябваше да се досетя. Ета — това сигурно не е цялото ви име. В кои век сте родена? Не мога да повярвам, че се срещаме по този начин.
Ета усети как я залива порои от объркващи, противоречиви емоции — гняв, вълнение, надежда, разочарование. Нужно и бе известно време, за да си поеме дъх и да осмисли ситуацията.
— Хенриета — отвърна накрая. — А това е Николас Картър.
— На вашите услуги, госпожо — обади се Николас и кимна учтиво. Сетне сложи длан върху рамото на Ета, сякаш да я удържи. Нещо, за което Ета му бе безкраино благодарна, понеже имаше чувството, че всеки момент ще излезе от собствената си кожа.