— Но, миличка, кои е баща ви? — учуди се Алис. — Хенриета... дали не е. възможно ли е да е Хенри?
Ета усети как светът се изплъзва изпод нозете и за втори път през последната минута.
— Хенри? — прошепна тя.
— Ета не знае кои е баща и — поясни Николас. — Опасявам се, че ситуацията е твърде сложна.
След това се постара да обясни какво ги бе довело в къщата на Алис, при това доста по-ясно и свързано, отколкото бе по силите на Ета, в чиято глава се блъскаха хиляди мисли. Пред очите и изражението на Алис отново се промени — от ужас към смаиване и накрая към явен страх.
— Значи сте една от нас? — попита Ета, когато Николас приключи. — Дори не знам откъде да започна с въпросите.
— Уви, не! — Алис се разсмя, макар да изглеждаше точно толкова объркана, колкото и Ета. — Професор Линдън — вашият прадядо — е братовчед на баща ми, негов голям приятел и ментор. Но нито тои, нито аз сме наследили дарбата, въпреки кръвната ни връзка с Линдън.
— Значи сте пазителка? — обади се Николас.
Ета се облегна назад, напълно сащисана. Винаги бе възприемала Алис като своя баба. Любовта и към Алис бе достатъчна, за да подхранва това чувство, макар да знаеше, че нямат и капка обща кръв. А сега се оказваше, че произхождат от едно семеиство — вярно, роднинската връзка бе далечна, но въпреки това и двете бяха Линдън.
Алис бе остаряла, това бе неизбежно. И когато маиката на Ета избягала от лапите на Сайръс, Алис тръгнала да я търси. Очите на Ета наново се напълниха със сълзи, обзе я познатото чувство за вина, усещането за безсилие, задето за пореден път е научила истината твърде късно.
Алис ни е защитила. Беше истински пазител, в пълния смисъл на думата.
— Имаха си любима игра — продължи Алис. — Професорът се „натъкваше“ на някоя реликва и с помощта на баща ми я внасяше в музея. Естествено, всичко се случваше тихомълком. — Тя извади тънка верижка от деколтето на униформената си рокля и им показа закачената монета. — Роуз ми я донесе от една екскурзия в Гърция. Гърция отпреди Исус.
— Как се е озовала при Айрънуд? — попита Николас.
— Професорът положи всички усилия, за да я предпази от другите кланове и особено от Аирънуд — поясни Алис. — Навярно знаете, че в един момент помежду им избухна истинска воина, воюваха за правото да определят законите, които да управляват пътешествениците, а след това дълго време мъстяха за измененото бъдеще и убитите любими. Професорът откраи време повтаряше, че каналите през времето са на път да се самоунищожат. И понеже с майка ви бяха последните представители на клана Линдън, предпочетоха да се скрият, вместо да вземат страна в конфликта. Когато Аирънуд пое контрол върху пътуванията и професорът се спомина... Роуз се включи към една групичка пътешественици, които предпочитаха да пътуват заедно. Наричаха се „бегълци“.
Николас шумно постави празната си чаша върху масичката.
— Бегълци ли казахте?
Алис кимна.
— Чувал съм за тази дружина — поясни Николас и хвърли кос поглед към Ета. — Бегълци наричаме онези, които остават без дом заради промяна в хода на времето. Не като при мен — аз бях наказан да не напускам естественото си време, а при тях е точно обратното. Нямат естествено време. Годините, в които са родени и израснали, чисто и просто не съществуват.
— И София ми спомена за нещо такова — обади се Ета. — Че ако ходът на времето бъде изменен, пътешественикът губи всичко и всички, които е познавал, макар да продължава да съществува.
— Точно така. А докато кипеше воината между клановете, това се случваше непрекъснато. Линията на времето бе толкова нестабилна, толкова непредсказуема, че мнозина започнаха да се страхуват какво ще се случи, ако нещата продължат по този начин. В краина сметка оцелелите членове на Джакаранда и Хемлок отидоха при Аирънуд и му се заклеха във вярност и служба. Но остана една групичка, която години наред успяваше да му се измъква, опитваше се да саботира финансовите му начинания и да мъсти за убитите.. Драки. Така ги нарича Аирънуд. Постоянно се опитват да създадат... процепи в линията на времето, които да им възвърнат бъдещето. Именно с тази опасна група хора се свърза майка ви.
— Сайръс твърди, че се опитала да се сближи със семеиството му и да ги манипулира. — Ета не довърши и погледна към Николас. — Възможно ли е те също да са търсели астролабията и да са знаели, че Айрънуд е попаднал на следите й?
— Звучи логично. — Николас потърка брадичка. — Може би знаят къде е скрита. Само че. струва ми се, че и те ще искат да я използват.