Тази мисъл бавно проникна в съзнанието и на трима им, тежка като буреносен облак. Ета се приготви за гръмотевица, за падането на мълния.
— Радвам се, че се запознахме, но... — Алис внезапно се изправи и заприбира чашите. — Съжалявам, наистина трябва да тръгвам.
Ета се вгледа внимателно в нея, усетила, че Алис се опитва да се измъкне от неловката ситуация.
— Какво знаете за астролабията?
— Нищо — отвърна Алис все така с гръб към тях. — Съжалявам. Не зная нищичко.
Не сега, не сега, почакай още малко — молеше се отчаяно Ета. — Не може да тръгнеш точно сега.
— Опитвам се да се върна при Роузи — опита тя друг подход. — И си мисля, че това е единственият ми шанс. Ако намеря астролабията, ще намеря и нея. Моля ви. кажете ни каквото знаете, колкото и маловажно да ви се струва. Може да ни помогне.
— Може да сте и дъщеря, но ми се струва огромно. предателство да ви кажа — отвърна тихо Алис. — Не искаше никои да я намери, а още по-малко кланът Айрънуд.
— Защо? — попита Ета. Николас кръстоса и разкръстоса крака, сякаш не можеше да си намери място. — Поне това ни кажете.
— Вярваше, Господ да ми прости, убедена бе, че ще я използват за собствени цели. Ще нанесат непоправими щети на света за своя собствена полза. А и астролабията е семеина реликва. Собственост е на клана Линдън, ако това има някакво значение, и години наред обсъждахме какво да правим с нея — дали да я оставим там, където я бе скрил бащата на професора, или да я преместим. В краина сметка решихме да не я пипаме, но Аирънуд започна да я търси, да се приближава. Редно беше Роуз и професорът да я унищожат още в началото, но им беше трудно. За тях историята е от изключителна важност.
Алис върна малкия порцеланов тигър, с които се бе заиграла, обратно на полицата и продължи.
— Аирънуд смяташе, че Роуз е достатъчно глупава, че да може да я надхитри и да я използва. Предполагам, сега се опитва да направи същото и с вас.
Ета поклати глава.
— Няма да му я дам. Искам единствено да се прибера у дома, да се върна при мама и. и при вас, Алис.
Алис бавно се обърна.
— При мен ли?
— Да — Ета се изправи и прекоси стаята. — Когато Сайръс я погнал, мама отпътувала в бъдещето и ви намерила. Живеете в Ню Иорк. Бъдещето ще ви запознае с привлекателен цигулар от полски произход.
Алис вдигна ръце, за да я спре.
— Не ми казваите нищо повече. Наистина. Виждам, че се каните да ми кажете още нещо, но не бива — вярно, че аз самата не мога да променя хода на времето, но не е изключено вие да го направите дори само с думи. Освен това тази история започва да ми звучи твърде нагласена.
Ета се огледа безпомощно из стаята, мъчеики се да намери някакво доказателство, че действително познава Алис — бъдещата Алис. Очите й се спряха на картината.
— Знам, че сте купили тази картина по време на разходка краи Сена. Купили сте я, защото на гърба и е написано прекрасно стихотворение на френски. Знам, че баща ви я ненавижда и че сте я заковали за стената, за да не може да я свали.
Алис протегна ръка и побутна долния ръб на рамката. Тя не помръдна. Обърна се към тях и поклати глава.
— Иска ми се да ви помогна, но... Роуз ме е защитавала толкова пъти — смятам, че сега е мой ред.
Подобно изказване бе напълно в стила и. Тази жена ги бе пазила в продължение на години както лъвицата пази рожбите си. Прииска и се да я прегърне, макар да усещаше, че до нея Николас се напряга още повече, а по лицето му пробяга сянка на разочарование.
— Нямам намерение да променям бъдещето — неиното бъдеще — започна Ета. — Първо, защото това напълно би променило живота ми. А и не искам Айрънуд да има достъп до моето време.
Канапето проскърца, Николас се изправи и тръгна към прозореца. Скръсти ръце и се загледа в хората на улицата.
— Добре — каза наи-после Алис, макар да кършеше пръсти. — Не знам къде е, съжалявам. Но. предполагам. предполагам, че няма да е толкова фатално, ако ви кажа, че тази е последната от четирите. Преди много, много време всеки от клановете имал собствена астролабия. Три от тях са се изгубили или са били унищожени от съпернически кланове.
Значи беше точно така, както смяташе Николас, както бе смятал Джулиън.
— Тази е последната — продължи Алис, — което е добре, като се има предвид какво може да прави.
— Имате предвид способността и да проверява проходите, нали? — прекъсна я Ета.
Алис примигна.
— Не, да създава проходи.
— Да ги създава? — ахна Ета и се обърна изумено към Николас, които я гледаше втренчено. Виждаше собствената си изненада, изписана на лицето му. Не е възможно...