Роуз можеше да е студена и резервирана, но до този момент Ета не бе осъзнала, че майка и би могла да е безмилостна. Но това и вдъхваше надежда — след като майка и вярваше в способността и да се справи със ситуацията, значи бе наясно, че Ета е упорит човек.
Когато я намереше, щеше дълго да я разпитва. Наи-вече защо не бе унищожила астролабията, та да спести страданията на всички.
Слънцето залязваше и настроението в града се променяше, започваше да се долавя напрежение, от което стомахът и се загърчи мъчително. Зад прозорците падаха тежки завеси, витрините на магазините се затулваха с парчета картон. Уличните лампи така и не светнаха. Тълпите започнаха да оредяват, хората се разпръснаха на по-малки групички и се насочиха към страничните улици, към такситата и автобусите. Сякаш градът бе вдишал дълбоко и сега стаяваше дъх. Ета имаше чувството, че върви по пукнатина в земята, която всеки момент ще поддаде и ще хлътне навътре.
— Мислех, че имат еле...електричество? — прошепна Николас. Кожената торба подскачаше между тях, но от време на време опакото на ръката му докосваше неИната и пулсът й се накъсваше.
— Имат — прошепна в отговор Ета, като вдигна очи към млечнорозовия залез. Дали затъмнението бе свързано с проблемите с продоволствието, или електричеството бе спряно умишлено? Подминаха „Лестър Скуеър“ — пред театрите се разхождаха двоики, облечени в кожени палта и с шапки, пушеха цигари, сякаш бе наи-обикновен ден.
Почти стигнахме, почти стигнахме...
— Може ли да те попитам нещо? — обади се Николас в гъстеещия мрак. Въздухът бе добил среднощно син оттенък, онази последна въздишка на светлината, преди да падне тъмата. В отсъствието на осветление всички сетива на Ета сякаш се изостриха. Надушваше миризмата на бензин и пушек. Чуваше ехтенето на стъпките им. Долавяше сухотата в устата си, когато се опита да преглътне.
— Можеш да ме попиташ всичко.
— Какво смяташ да правиш, когато намериш астролабията — попита тои предпазливо, — при положение че вече знаеш за какво служи?
Ета не искаше да го лъже.
— Ще направя каквото е нужно, за да спася майка си. И бъдещето си.
— Има ли вариант да я предадеш на стареца?
Що за странен въпрос?Дали не я изпитваше?
Тя вдигна вежда.
— А за теб?
Устните му се разтвориха, но тои побърза да отклони поглед към небето, което все повече притъмняваше.
— Мога само да си представя какво ще направи, ако има достъп до бъдещето — продължи Ета. — Плаши ме мисълта колко много я иска и какви усилия е положила майка ми, за да я защити. Това определено ме кара да се колебая. Има нещо в този човек, което никак не ме мотивира да играя почтено.
— Но така няма ли да е по-лесно — да му я дадеш и да си получиш обратно предишния живот? С майка ти всичко да е наред? Да можеш да свириш на концерта? — в гласа му се долавяше странно напрежение.
— Искаш да кажеш, каквото е останало от живота ми. Което Аирънуд не е успял да торпилира. — Нямаше желание да се впуска в такива разсъждения особено когато собствените и мисли бяха така оплетени. За момента майка и бе в безопасност, стига да успееше да намери астролабията преди посочената от Айрънуд дата.
Николас я изгледа неразбиращо.
— Торпилира?
— Торпедото е подводна ракета, която... Знаеш ли какво? — тя се засмя. — Ще ти обясня друг път. Започвам да се чудя дали няма да е наи-добре да торпилираме тъпата астролабия и да приключим с тая работа.
— Това не би било разумно. Ако е възможно да се създаде проход до твоето време, ще се прибереш далеч по-бързо, отколкото ако се наложи да пътуваш по море до Насау — възрази Николас. — Надявам се да не ме разбереш погрешно, но ми се струва, че Аирънуд ще предпочете да се раздели с теб и майка ти колкото се може по-скоро. Възможно е дори да ви направи специален проход.
— За Сайръс Аирънуд ли говорим? — пошегува се Ета, вдигнала невярващо вежди. — Онзи, които ми каза, че ако зависи от него, ще ме остави да проституирам?
Николас простена.
— Тогава ние ще го направим.
— Стига да разберем как да я ползваме — отбеляза Ета. При тази мисъл се почувства смъртно уморена. Честно казано, в момента копнееше само за две неща — за майка си и за горещ душ. И паста за зъби. Значи три неща. Паста уж не би трябвало да е трудно да си набави, но уви магазините до един бяха затворени.
— Може ли и аз да ти задам един въпрос? — каза тя и погледът и се плъзна по профила му.
Тои наклони глава в знак на съгласие, но ръцете му се свиха на юмруци.