Не знам защо бях решил да окача този миш-маш по стените. Рядко го поглеждах и никога не канех приятели тук. Преди няколко години просто си помислих, че така е редно, когато се преместиш сам в просторна къща.
Преоблякох се. Обух джинси, камуфлажно яке и черна поло блуза. Заключих, нагласих двете аларми и се върнах в колата. Поех към магистралата, като същевременно набрах номер и пъхнах хендсфрий устройството в ухото си.
След трийсет минути бях пред дома на семейството, за което трябваше да се погрижа.
Феърфакс, Вирджиния, е приятно предградие с всякакви жилища — от бунгала с по две спални и плътни редици градски къщи до разкошни десетакрови[9] имения, отделени едно от друго от демилитаризирани зони, маркирани с бариери от дървета. Къщата на Кеслерови заемаше златната среда между тези крайности и беше разположена сред едноакров двор — наполовина тревист, наполовина засаден с дръвчета, чиито листа започваха да губят лятната си жизненост и се готвеха да пожълтеят — дървета, отбелязах си наум, които предоставяха съвършено прикритие за снайперист, ако Хенри Лавинг си бе довел подкрепление.
Направих полукръг, паркирах нисана в алеята и слязох. Не познавах лично агентите от ФБР от другата страна на улицата, ала ги бях видял на снимките, изпратени от асистента на Фреди. Приближих колата им. И те разполагаха с описанието ми, но за всеки случай държах ръцете си отпуснати край тялото, докато видят кой съм. Представихме се.
— Никой не е спирал пред къщата, откакто сме тук.
Прибрах служебната си карта.
— Регистрационни табели от други щати?
— Не сме забелязали.
По-различно от «не».
Един от агентите посочи широкото четирилентово шосе наблизо.
— Видяхме няколко вана там, големи. Намалиха, погледнаха насам и продължиха.
— На север ли отиваха? — попитах.
— Да.
— На половин пресечка оттук има училище. Днес играят футболен мач. Учебната година започна наскоро. Предполагам, че са били родители, които са се чудили накъде да свърнат за игрището.
Информацията ми изненада и двамата. Клер Дюбоа ме бе осведомила по пътя, след като я помолих да провери за събития в района.
— Но ми сигнализирайте незабавно, ако ги видите пак.
Нагоре по улицата хората косяха пооредялата трева в дворовете си или събираха с гребла първите окапали листа. Беше топъл, свеж ден. Огледах два пъти целия район. Често ме обвиняват в параноя. И навярно са прави. Ала противникът ми беше Хенри Лавинг, шлифован в изкуството да остава невидим… до последния момент, разбира се, когато заявява присъствието си натрапчиво. Спомних си отново как преди две години в Роуд Айлънд излезе въоръжен от кола, в която просто нямаше как да е бил.
Само че беше.
Наместих раницата си, върнах се до нисана и погледнах отражението си в стъклото. Понеже Райън Кеслер беше полицай, реших, че ще спечеля доверието му, ако изглеждам по-скоро като ченге под прикритие, отколкото като строг федерален агент, какъвто по-скоро съм. С небрежните дрехи, късата, пооредяла кафеникава коса и брадичка, по-малка, отколкото ми се иска, сигурно приличах на десетките делови татковци на по четирийсет, окуражаващи гръмогласно синовете или дъщерите си на футболното игрище наблизо.
Обадих се по кодирания телефон.
— Ти ли си? — попита Фреди.
— Пред Кеслерови съм.
— Забеляза ли момчетата ми?
— Да. Избрали са добро място. И видно.
— Какво да правят? Да се скрият зад глинените гномчета в ливадите? В предградията сте, синко.
— Не беше критика. Ако Лавинг е изпратил разузнавач в района, искам да разбере, че сме на линия.
— Смяташ, че някой вече се е добрал дотам?
— Вероятно. Но няма да предприеме нищо, преди да пристигне и Лавинг. Нещо повече за местонахождението или превозното му средство?
— Не.
«Къде ли е Лавинг сега?», почудих се, представяйки си магистралата от Западна Вирджиния. Разполагахме със защитена къща, много добра, в Лъри. Дали Лавинг приближаваше?
— Почакай, получавам нещо… — обади се Фреди. — Интересно. Тъкмо попита. Екипът в мотела ми изпрати подробности. Потеглил е в светъл седан. Никой не е забелязал модел, година, отличителни белези.
Хенри Лавинг активира гените на забравата. Вярно е обаче, че повечето хора са извънредно ненаблюдателни.
— Според мен му трябват поне три часа да стигне при вас — констатира Фреди. — И ще изгуби още време в подготовка, преди да нападне Кеслерови.
— Задължени ли са ти щатските полицаи във Вирджиния?
— Не, но аз съм такова мило момче, че няма да ми откажат нищо.