Както често се случва в този бранш, осъзнах, че Джоан говори на другиго с посредничеството на трето лице. Така изглежда по-лесно. Джоан се чувстваше по-спокойна да признае пред сестра си, отколкото пред съпруга — човека, към когото всъщност се обръщаше. Опитът ме е научил, че когато мамим, за нас дълбочината на простъпката зависи не от същността на лъжата, а от човека, когото заблуждаваме.
— Проекти ли, Джо? — намеси се Райън. — Проекти в областта на националната сигурност?
Тя най-сетне се обърна към него и го погледна в очите.
— Извършвахме оценка на риска. — Пое дълбоко дъх. Знаех, че след малко ще чуем пълната истина. Тя добави с едва доловим глас: — И елиминирахме рисковете.
— Ти и партньорът ти?
— Партньорите ми — поправи го тя. — Действах осем години. Работех с различни партньори.
— За бога, Джо! — възкликна Мари. — Обясни ми простичко какво имаш предвид! Оценка на риска, елиминиране на риска?
— Мари, сестра ти е убивала хора — с равен глас отвърна Райън.
Глава 45
— Райън, що за лудост! Глупости! Не е възможно. Джо, кажи ни. Какво всъщност работеше?
Но беше истина.
Служебната биография на Джоан беше, разбира се, много добре прикрита. Дюбоа не бе намерила нищо конкретно за задълженията на Джоан и на колегите иМ. Но мисията им се проясняваше от това, което все пак бе успяла да разбули — финансирането на организацията (щедро и прокарвано по неясни канали от несъществуващи държавни агенции) и юрисдикцията иМ (само в Съединените щати — отдаване на офиси под наем и пътнически разрешителни). Историята иМ също беше красноречива. Организацията бе създадена две седмици след първите взривове в Кулите в началото на 90-те, а бюджетът и служителите иМ бяха удвоени след атентатите в африканските посолства и утроени след атаката срещу ескадрения миноносец «Коул».
След Единайсети септември бюджетът бе удесеторен.
Истинският ключ към тайната обаче бе фактът, че в архивите Дюбоа бе открила неподписани съдебни анализи от държавни прокурори, дискутиращи надълго и нашироко стандартите за законосъобразни убийства във всички щати и във Вашингтон. И общи разпореждания кога смъртта да се докладва пред прокурор и кога — не. Имаше и паметни записки за стотици експертизи от съдебни лекари и медицински лица из цялата страна.
Джоан и колегите иМ са били длъжни да инсценират убийствата така, че да изглеждат като самоубийства, инциденти, изолирани случаи на насилие и самозащита.
Спомних си какво ми каза Райън при първия ни разговор в къщата им в събота сутринта.
«Виж, Корт… този свят… моят и твоят? Джоан не го приема добре. Плашат я неща, за които ние с теб дори не се замисляме…»
— Вършила ли си го… наистина? — прошепна Райън.
— Не. — Джоан поклати глава и пое дълбоко дъх. Понечи да продължи, но думите заседнаха в гърлото иМ. После се съвзе. — Работехме в екип по двама. Като поддръжка на трети. Той беше… активният участник. Но присъствах на операциите. Давах заповедта за действие.
— Джо! — ахна сестра иМ. — Не е възможно. Не мога да повярвам.
— Вярно е, Мар. Присъствах. Десетина пъти. Бях там.
Абсолютно мълчание. Райън изглеждаше парализиран. Мари пристъпи към сестра си и я улови за ръката.
— Няма страшно, всичко е наред. Не си го искала. Принудили са те. Знам как е… Бизнесът и правителството… И друг път съм ти го казвала. Принуждават те. Да вършиш неща против волята си.
Джоан наблюдаваше как Мари я гали с длан.
— Не, Мари, исках го. И татко го искаше, и аз. Да бъда патриот, да допринасям за добруването на нацията.
— Десетина пъти? Повече? — прекъсна я Райън.
— За пет години участвах в двайсет и две операции.
— Убила си двайсет и двама души?
— Някои задачи бяха срещу групи, други — за залавяне на лица за разпит.
— О, божичко! — измърмори Райън. — Божичко! — След кратко мълчание попита: — Продължи ли, след като се запознахме?
— Не. Действах още година, но не участвах в операции. Отказах. Настояваха. Но аз отказах.
Предположих, че са настоявали, защото е била добра.
Тя се обърна към мен:
— Наистина, Корт, хората от организацията ми провериха всичко. Няма връзка между задачите ми и Хенри Лавинг. Напуснах преди шест години. Безсмислено е да ме вземат на мушка сега.
Райън Кеслер се взираше през прозореца и по напрегнатата му усмивка отсъдих, че е стигнал до извода, който бях направил преди десетина минути.
— В операция ли участваше, когато те срещнах? — попита съпругата си.
Джоан преглътна с поруменяло лице.
— Казах ти, че се водех активна още година, но…