Извади телефона си от дамската чанта. Остави го върху бюрото ми, натисна «високоговорител» и бутона за бързо набиране. Макар днешните кодирани телефони да не звучат като факсове, стори ми се, че долавям жужене и прищракване, преди от черната кутийка пред нас да долети глас:
— Уилямс.
— Аз съм — каза Джоан. Настъпи пауза — явно докато електрониката анализира гласа иМ. — На високоговорител сме.
— Ясно — измърмори Уилямс — Изчерпателно.
Тоест — разкрили сме положението.
— Да, сър.
Представих се и обясних, че отговарям за охраната на Кеслерови.
Уилямс, с неизвестното собствено име, отвърна:
— Знаех си, че е въпрос на време. Някой си играе със сървърите ни.
Несъмнено бях ядосан от укритата информация за предишната иМ кариера, но си припомних мантрата за целта и ефективните ходове за постигането иМ. Моментът за обвинения не беше настъпил. Задачата ми сега бе да опазя Кеслерови и да открия поръчителя, наел Лавинг. Затова казах:
— Трябват ми всички данни за мъжа, замесен в последния случай на Джоан.
От другата страна настана мълчание — явно реакция на молбата ми. Или пък защото за него Джоан беше Лили Хоторн.
— Никакви улики не сочат, че е въвлечен. Или някой друг, с когото Джоан е контактувала. Наблюдаваме ситуацията от самото начало.
— Въпреки това искам името.
— Не мога.
— Разбираш, надявам се, че изпълнявам операция. И тя включва самостоятелна оценка на риска. Не мога да се опирам на голи думи.
— А моята работа изисква да си държа езика зад зъбите.
— Знам — проточих бавно.
И оставих заплашителния ми тон да нажежи атмосферата.
Уилямс въздъхна.
— Казва се Аслан Цагаев. Чеченски мюсюлманин. Натурализиран.
— Наблюдавате го. Къде е?
— В момента? У дома си в Александрия.
— С какво се занимава?
— Притежава половин дузина магазини за килими. Един ресторант. Хората ми провериха всичко, Корт. Наистина всичко. Телефони, банкови сметки, пътнически документи, акции, инвестиции, семейство, братя и сестри, сътрудници. Нищо. Абсолютно чист е.
— Чеченски мюсюлманин. Ходи ли в Близкия изток?
— Да. По работа. Купува килими. Но не сме му вързали навигатор около врата. Съпрузите, с които си имаше вземане-даване тук, бяха пакистанци, не араби. Никакви съмнителни обаждания през последните две седмици. Офисът му работи по график. За бога, Корт, и ние го приемаме на сериозно. Знаем какво вършим.
— Възможно ли е да е под дълбоко прикритие, в летаргия?
— Шест години? Не действат така. — Каза го самоуверено. — А и агентите под дълбоко прикритие не работят на доброволни начала в джорджтаунския ислямски младежки център. Дори не припарват до места, започващи с «Ис». По-скоро щеше да пече сладки за презвитериански благотворителни разпродажби.
— Други възможни лица?
— Няма.
Сигурно защото бяха мъртви.
— Искам името на аналитика ти, който отговаря за Цагаев.
— Корт, какво знае Лили… какво знае Джоан, което би могло да го заинтригува след толкова години?
Отговорът ми се струваше съвсем очевиден.
— Знае къде да открие теб, нали?
Глава 47
След като приключихме с разговора, Джоан впери очи към коридора към затворената врата на спалнята, зад която съпругът иМ несъмнено кипеше от гняв.
Тръгна напред, но спря и се върна на канапето.
Обадих се на аналитика на Уилямс. Директорът му бе разрешил да ме информира — само по проблеми, свързани със сигурността на Джоан Кеслер, разбира се, а не за убийствата — и аз си записах адресите, телефонните номера, имената на съдружниците и компаниите на Аслан Цагаев. Аналитикът подкрепи твърденията на Джоан и Уилямс, добавяйки, че нито той, нито изпратеният на място в събота сутринта офицер по сигурността са открили връзка между Цагаев и Лавинг.
Аз си помислих, че Цагаев, естествено, не би водил уличаващи разговори по тези телефони. Дали се бяха сетили за предплатените карти? Дори те не бяха всесилни да проучат всичко до дъно, но все пак това бяха основни похвати в занаята.
Благодарих, обадих се на Дюбоа и я въведох в положението.
— Остави другите задачи и се посвети на биографията на Цагаев. Искам всичко.
— Размер на обувките и предпочитано бельо?
— Семейство, служители, семействата на служителите, пътнически документи. Съсредоточи се върху последните няколко дни, после по-назад. Търси връзка с Лавинг, всякаква.
След това я помолих да ме прехвърли към Арън Елис. Докладвах му накратко и той се изкашля учудено.
— Джоан?
— Така изглежда. Случаите на Райън така или иначе не ни доведоха доникъде. От миналото иМ е останало едно действащо лице. Ще го проверим.