Прекъснах връзката.
— Цагаев е — казах на Джоан. — Разговарял е с Лавинг. Положителни резултати от гласовия анализ.
По лицето иМ се мярна смайване — мимолетна реакция на потвърждението, че наистина тя е причина за случващото се. В очите иМ обаче блесна надежда, защото вече разполагахме със солидна следа.
— Местонахождение?
— Фреди го е поставил под наблюдение. И техническо, и полево. Засега чакаме.
В смеха иМ прозвънтя цинизъм и сякаш капчица съжаление.
— Чакаме. Взела съм си пая в тази сфера. И ти също, предполагам… Спомена Аманда?
— Лавинг се е отказал да я търси. Набелязал е друго слабо място. Не знаем кого или какво.
Джоан се втренчи в стара снимка на стената — семейство в облекло от деветнайсети век.
Десет безкрайни минути по-късно телефонът иззвъня отново.
— Казвай, Фреди! — подтикнах го настойчиво, станах и се оттеглих в трапезарията.
— Чуй това, Корт. — В гласа му прозвуча изненадващо въодушевление. — Възелът се разплита. Проследихме Цагаев до склад в Спрингфийлд. Влезе вътре и взе някакви оръжия.
Сърцето ми бумтеше.
— Няма право да докосва оръжие. Съден е.
— Точно така, синко. Почакай. — След кратка пауза Фреди се обади: — Тръгнал е, хората ми са по петите му.
— Накъде?
— На север.
— Сам ли е? Или?
— Искаш да кажеш, с Лавинг?
— Искам да кажа сам ли е или…
— Педантичен, както винаги.
— Фреди!
— Не, сам-самичък е. Как мислиш? Твой ред е.
Обмислих стратегията си и бързо казах:
— Продължете след него и ме уведомете веднага щом смени посоката. След три минути потеглям.
Глава 49
Как би постъпил противникът ми?
В момента не мислех за Хенри Лавинг, а за Аслан Цагаев. Беше взел оръжия. Беше предприел неочакваното, но целенасочено пътуване след разговор с Лавинг. Какво означаваше това, какво планираше Цагаев?
Движех се на юг по Шосе 7 към същия жилищен и търговски център — «Тайсънс Корнър» — накъдето сякаш се бе запътил и Цагаев от обратната посока.
Противникът ми… какво ще предприеме?
В Теорията на играта последователите на статистика от осемнайсети век Томас Бейс приемат, че светът е съставен от променливо познание и при определянето на вероятността на дадено събитие — в случая какво възнамерява Цагаев — човек трябва непрекъснато да пренастройва предвижданията си спрямо новата информация. Шансът съперникът да предпочете камък например, вместо ножица или хартия, се променя от първоначалните 33,3 процента, ако научите, че страда от проблем с мускулите, който затруднява свиването на ръката в юмрук.
В случая с Цагаев обаче разполагах с твърде малко информация, за да стесня хипотезите си за ходовете му и да ги предотвратя с рационална стратегия. Той, разбира се, знаеше каква информация може да му предостави Джоан Кеслер, както и самоличността на другите поръчители, ако не работеше сам. Знаеше също така къде е Хенри Лавинг и как да го открие.
Да продължим да го следим, да го арестуваме или да поставим под наблюдение служителите му?
Префучах на червено, благодарен, че местните полицаи са заети другаде. Включих хендсфрий устройството и набрах Фреди.
— Да, Корт? Да?
— Къде е той?
— Шосе 7, движи се на север. На около пет минути от «Тайсънс».
И аз бях на Шосе 7. Пътувах в южна посока. Намирах се на около пет минути от «Тайсънс».
— На половин миля зад него сме — добави Фреди. — Той е съвестен гражданин. Спира на жълто, дава предимство на пешеходци.
Значи да остане незабележим за чеченеца беше по-важно, отколкото да закара оръжията възможно най-бързо там, накъдето се е запътил. Нова информация, макар и не особено полезна.
— Екипи? — попитах.
— Два. Следваме го от разстояние. Разчитаме на навигатора.
— Говорил ли е по телефона?
— Не сме улавяли нищо, откакто преди четирийсет минути се сбогува с Лавинг.
— Прихващате ли телефоните на всичките му служители и роднините им?
— Хей, Корт, знаеш ли? Не сме новобранци!
Не му припомних, че на никого в организацията на Уилямс или в Бюрото не бе хрумнало да вземе под внимание членовете на семействата, докато аз не го предложих.
— Добре — каза Фреди. — Той продължава в същата посока. И ни отвежда право в ръцете на Лавинг.
Така ли беше наистина?
Непълна информация…
— Нещо ме тревожи — обадих се.
— Сигурно си ужасна компания на мач, Корт. Непоправим песимист си. Ходил ли си някога на мач?
— Не мисля, че отива при Лавинг.
— Защо не?
— Повечето поръчители държат на дистанция наемниците си. По-безопасно е.