— Той доставя оръжията.
— Лавинг не се нуждае от допълнителни боеприпаси. Има си достатъчно. Както и партньорът му — посочих.
— Какво смяташ тогава?
— Искам да заловим Цагаев, не да го следваме — реших.
— Защо?
Теорията на играта не ми помагаше в случая. Казах му истината:
— Догадка.
За миг се възцари тишина. После Фреди я наруши:
— Но ако не го спрем бързо, той ще се обади да предупреди Лавинг или другите поръчители. И те ще изчезнат. Колите ни вонят на федерална служба. Ще ни забележи.
Прав беше.
— Каква е колата на Цагаев? — попитах.
— Сребристо беемве 74.
Продиктува ми табелата.
— Къде точно се намира сега?
— Влиза в «Тайсънс». Подминава деловия район и свива в Холи Лейн. Май тръгва към магистралата.
— Ако се добере до нея, няма начин да го спрете, преди да изпрати съобщение на Лавинг. Ще ви види, че наближавате.
Аз също стигнах «Тайсънс». Увеличих скоростта и поех по улица, която минаваше над Холи Лейн. Спрях, слязох от колата и се престорих, че оглеждам зеленчуците на крайпътна сергия, оглеждайки шосето, по което се движеше Цагаев.
— Ще ти се обадя по-късно, Фреди.
След миг сребристото беемве се появи. След две минути щеше да мине под мен и да свие към магистрала «Дълес». Присвих очи и сверих номера — Вирджиния услужливо изисква и предни, и задни табели. Зърнах брадатото, сериозно лице на Цагаев. Той беше — Фреди ми бе изпратил снимката му по телефона. Изглежда пътуваше сам.
Не се славя като привърженик на спонтанните, да не говорим за прибързаните решения, но всеки играч понякога осъзнава, че е назрял моментът за смел ход. Обърнах се и хукнах през глава.
Глава 50
— Тиквена бомба. Корт… Имаш чувство за хумор, каквото и да говорят. — Фреди подритна размазано оранжево парче. — Просто го изразяваш по различен начин от другите.
Под моста две коли на ФБР блокираха оплесканото возило на Цагаев с пооранжевяло, но непокътнато предно стъкло; в Мюнхен произвеждат стабилни машини.
Понеже традиционното арестуване отпадна като вариант — за да не предупреди Цагаев Лавинг — реших да го спра, докато минава под мен. Купих зряла тиква от крайпътната сергия и я пуснах право върху предното стъкло на беемвето на Цагаев. После се спуснах по склона с изваден револвер и му наредих да излезе от колата. Той беше зашеметен, но невредим. Бърза проверка на телефона му показа, че не се е обаждал и не е изпращал съобщения през последните пет минути.
Бях почти сигурен, че нито Лавинг, нито партньорът му са някъде наоколо, но все пак попитах Фреди:
— Забелязаха ли хората ти някой да се чупи, след като Цагаев не успя да свие по магистралата?
— Да се чупи, казваш… Като зеленчук, паднал отвисоко. Но май нямаш точно това предвид.
Вдигнах нетърпеливо вежди.
— Не. Беше сам.
С леко доловим акцент Цагаев се обади:
— Кой си ти? Защо ми го причини? Виж ми колата! Съсипана е!
Жалбите му не ме заинтригуваха. Краката ме боляха от спринта край шосето със зрялата ми, дванайсеткилограмова граната.
Друг агент бе претърсил багажника на беемвето, преценявайки мащабите на оръжейната пратка.
— Нищо забележително — докладва той. — Разглобени М4 от Русия с магически изчезнали серийни номера. И няколко берети 9000 с номера. Откраднати. Каква изненада! Много патрони. Нищо избухливо.
Той прехвърли товара в багажника на автомобила на Фреди.
— Искам адвокат.
Отново не обърнах внимание на Цагаев и казах на Фреди:
— Къде можем да си поговорим?
Вашингтон и районът наоколо приютяват десетки полицейски организации и служби за сигурност, някои публични и известни на ЦРУ, други — донякъде анонимни като нашата, трети толкова анонимни, че не съществуват. Като агенцията на Уилямс. Но всички те си приличат по едно — трябват им помещения, в които да функционират. Много от най-секретните се помещават в небостъргачите и по-ниските им събратя във и около «Тайсънс», където се намирахме сега. Районът е презастроен и службите сключват добри сделки за наем. Спестяват средства на данъкоплатците.
Освен това тук има заведения «Старбъкс», «Клайдс» и «Аригато Суши»; дори шпионите похапват в ресторанти за бързо хранене като всички нас.
Фреди се позамисли и се обърна, кимайки към безлична бяла офис сграда от другата страна на магистралата само на двестатина метра от нас.
— Удобно е — казах. — Имаш ли качулка?
Агентът извади една.
— Не! Не! — запротестира Цагаев. — Не можете! Аз съм гражданин!
Нахлузих качулката върху главата му и го побутнах внимателно на задната седалка в колата на Фреди. Друг агент се настани до него.