— Коя е тя? — прошепна ми Цагаев. Обърна се към нея: — Защо не казвате нищо?
Бърт, зареяна в други мисли — за закъснелия ми финансов отчет навярно — го смълча с поглед.
— Аслан? — обадих се аз.
Той стрелна за последно с очи червения несесер, който съдържаше само гримове, въздъхна и издрънча с белезници, отпускайки рамене и ръце.
— Сигурно сте решили, че участвам в заговор, в зверски план за унищожение на неверниците. Каква глупост! Не, не. Планът ми засяга бизнеса. Виждате ли, станал съм американец до мозъка на костите си! Вълнува ме само всемогъщият долар!
Той очевидно се загрижи, че тефтерът ми е затворен.
— Моля те, това е историята ми. Води си бележки.
Всяка сричка се записваше, разбира се, от скрита аудио- и видеосистема — камерата «Сони» до вратата придаваше по-скоро драматичен ефект. Все пак сметнах за по-разумно да не му напомням, че го записваме тайно, и отворих тефтера.
— Преди години, да, познавах съпрузите от закусвалнята, убитото семейство… семейството, което загина. Не ги уважавах. Не ме интересуваше каузата им. Но ме интересуваха парите, които ми плащаха. А сумите не бяха незначителни. Чел си архивите, нали? Знаеш. След смъртта им скърбях, да, но само заради пресъхналия източник на средства. После заживях като сравнително преуспял човек. Но нима успехът не е убягваща мишена? Сблъсках се с проблеми, финансови. Заради икономиката. Кому са нужни килими, щом не може да си плати ипотеката? Кой посещава уютни ресторанти, след като може да накупи полуфабрикати за вечеря на децата? Как да увелича приходите си? Каква услуга да предложа на клиента? Какво ценно да продам? Накрая ми хрумна. Ами ако науча повече за операцията, довела до смъртта на пакистанците преди шест години? Ще заинтересувам ли някого? Спомних си жената, която контролираше операцията — Джоан Кеслер. Дори да се беше оттеглила, сигурно разполагаше с ценна информация или пък можеше да ме насочи към хора, които разполагат. Обадих се тук-там, поговорих дискретно с мой познат в Дамаск. Разбрах, че подобна информация наистина привлича интерес. Многомилионен интерес. Тамошен човек ми даде името на Хенри Лавинг.
Това значи беше отговорът. Досещах се за част от него — че са взели Джоан на прицел, защото разполага с информация за тайните държавни служби. Подозирах терористичен и шпионски мотив, оказа се просто бизнес. Нищо чудно, предвид предприемаческия уклон на Цагаев.
— Колко плащаш на Лавинг?
— Един милион долара. Половината предварително, останалото, когато се сдобием с информация от Джоан.
— Ако отмениш задачата?
— Пак трябва да платя всичко.
— Къде е Лавинг сега? — попитах.
— Не знам, кълна се! Само веднъж се срещнахме — миналата седмица в Западна Вирджиния.
— Защо там?
Цагаев сви рамене.
— Далеч от центъра на събитията. Страхуваше се да не го разпознаят, ако кацне на «Дълес».
— Продължавай.
— Дадох му предплатата. Не обича преводи. — Безрадостен смях. — Още по-малко чекове.
— И оттогава не си го виждал?
— Да. Изпращаме си съобщения или говорим по телефона. Каза ми код, който да използвам. За строителни сделки и прочее.
— Какъв номер набираш?
Цагаев ми го продиктува и аз веднага разбрах, че е пренасочваща услуга. Невъзможна за проследяване. Регионалният код беше карибски.
— Хеликоптерът? Твой ли е?
— На един от партньорите ми в ресторанта.
— Какво щеше да правиш с оръжията?
— Даде ми ги за самозащита. Но по телефона ме инструктира да се освободя от тях. Сигурно се е разтревожил охраната на Джоан да не ги открие. — Цагаев задъвка устни, вторачен в червения несесер с гримове. — Не знаех колко е опасен Лавинг, кълна се. Ако можех да изтръгна информацията от тази жена, оперативната агентка, по някакъв друг начин, нямаше да се обърна към него. Не знаех, че ще реши да я изнудва чрез дъщерята, кълна се в Бог.
Помнех, че каза нещо подобно и на записа, който Фреди ми бе изпратил да прослушам.
— Кой друг работи с него? Партньори? — попитах.
— Бивш военен. Видях го веднъж. Висок, тъмноруса коса. Носи зелено яке. Не знам името.
— Някой друг?
— Не, поне доколкото знам.
— Връщам се след малко.
Излязох от стаята, оставяйки Цагаев да се взира тревожно в Бърт.
Намерих Фреди, който констатира:
— Чеченецът пее като Бритни.
— Това е добре. Работи соло и сам е измислил идеята. Сирийците може и да са купувачи, но той е потърсил тях, а не те — него. Сигурно дори не знаят коя е Джоан.
След задържането на Аслан Цагаев единствената заплаха за Кеслерови бяха Лавинг и партньорът му, но и те щяха да отпаднат, щом разберат, че поръчителят им е в ареста. Щяха да избягат.