— Ще предоставя честта на вас. Аз ще се върна в убежището да наглеждам подопечните си.
— Защо? Случаят е приключен, Корт?
— Вярно, Фреди. Но те все още се нуждаят от закрила.
— Единственият поръчител е в затвора, а наемникът си е плюл на петите. От кого ще ги закриляш?
— От тях самите.
Глава 54
Атмосферата в къщата в Грейт Фолс подсказваше, че съм отговорил правилно на Фреди.
Сестрите ме посрещнаха с караница. Бяха се счепкали здраво и дори появата ми, евентуално с жизненоважна информация по случая, не ги усмири. Райън не се виждаше никакъв.
— Не бях на себе си — плесна се по хълбоците Джоан. — Не ти ли е хрумвало? Всички казват неща, които не мислят, когато са разтревожени. Хайде! Как така ще се изнасяш?
— Вече съм го уредила.
— Не и при Андрю — възрази Джоан.
— Той се е променил.
— О, стига, Мар… Мъжете като него не се променят. Обещават, цитират наръчници по приложна психология. Но не се променят.
— Не искам да го обсъждаме.
— Той те вкара в болницата!
— Край! — отсече Мари и махна с ръка.
И двете се обърнаха към мен.
— Искам да поговорим — казах им. — Да ви разкажа какво стана.
Джоан хвърли още един поглед на сестра си — и тъжен, и притеснен — и се отпусна върху канапето.
— Къде е Райън? — попитах.
— Тук — отговори той от прага на дневната.
Пиеше кафе, макар да подозирах, че го е смесил с уиски. Не надушвах алкохол обаче. Той заобиколи Мари и съпругата си и седна на стол в ъгъла на стаята. Прикова очи в мен, сякаш не забелязва жените.
Извиках Ахмад и Тони Бар и се обърнах към всички:
— Заловихме поръчителя, а Лавинг се готви за бягство. Потвърдихме, че е Цагаев. Не е терористична заплаха, поне не директно. — На Джоан обясних: — Възнамерявал да изтръгне информация от теб и да я продаде.
Райън Кеслер замълча; дори не погледна към съпругата си.
— Значи всичко свърши — заключи Мари. След малко добави: — Искам да се прибера у дома… В къщата им, за да си събера багажа.
— Съжалявам, не още — отвърнах. — Още не сме задържали Лавинг и партньора. Деветдесет и девет процента съм сигурен, че всичко ще е наред, но искам да останете тук до края.
Очаквах Мари да възрази раздразнено, както на сестра си, или поне да ме вземе на подбив с познатото «господин екскурзовод», но тя ме огледа с поомекнало лице.
— Както сметнеш за добре.
Почудих се как да тълкувам сговорчивото иМ настроение.
И закачливата усмивка.
— Аманда? — попита Джоан.
— Може да дойде при нас. С Бил Картър. Вече му се обадих и един от пазачите в затвора ги откарва до уреченото място. Ще отида лично да ги взема и да ги докарам тук.
Очите на Джоан светнаха при мисълта за срещата с момичето, но тутакси помътняха — хрумна иМ, предполагам, че или тя, или съпругът иМ ще трябва да обсъдят сериозно с Аманда някогашната кариера на втората иМ майка.
Оттеглих се в ъгъла с бюрото и седнах във въртящия се стол, който изскърца уютно. Фреди ми докладва, че хеликоптерът с тактическия екип от Бюрото се е приземил на филаделфийското летище и агентите заемат позиции в гаража и около терминала. Ако Лавинг не превишаваше разрешената скорост — бях убеден, че ще спазва правилата — щеше да пристигне на летището след около деветдесет минути.
После се обадих на Арън Елис и го запознах с развитието на случая.
— Предполагам, че е ред на поздравленията — каза той. Тонът му подразни слуха ми. — Корт? — напрегнато продължи Арън.
— Да?
— Сенатор Стивънсън.
— Да?
— Позвъни ми.
— Директно? Не чрез Санди Албъртс?
— Точно така. Пита за теб.
— Почакай… — станах, затворих вратата към дневната и седнах отново. Поех дълбоко дъх. Още един. Накрая: — Давай, Арън.
— Задаваше ми въпроси, чиито отговори не знам. — Елис замълча. — Искам истината, Корт. Взел ли те е Стивънсън на мушка?
Повече не можех да отлагам.
— Да.
— И по-точно? — мрачно каза Елис.
Обмислих обяснението и най-сетне уточних:
— След като убиха Аби, изгарях от желание да заловя Лавинг. Но той действа извън системата по-добре от всеки друг. Затова се постарах да вкарам името му в няколко списъка.
— И?
— Не само за издирвани лица. Включих го в списък за подслушване със съдебно разрешение.
— Ти го включи? — Елис почти шепнеше. — Искаш да кажеш без съдия.
— Да. Сам влязох в компютърната система. Ако бях чакал да изискам заповед след залавянето му, щеше да е твърде късно. Виж, не исках да събирам доказателства, Арън. Не целях да използвам информацията на процеса. А да го намеря.
— Господи! На срещата с Уестърфийлд в събота? Той каза, че са прихванали нареждането за действие при легално прослушване. Благодарение на теб?