Обадих се тук-там. Дискретни телефонни разговори с мой познат в Дамаск. Разбрах, че наистина има интерес към данни от този род. Мултимилионен интерес. Там ми препоръчаха Лавинг».
Облегнах се назад. Звучеше жалко. И нещо повече — глупаво. Защо да рискува доживотен затвор за пари? Любопитен мотив за човек, комуто не липсваха средства и имаше семейство, което оттук нататък щеше да вижда само иззад решетки или бронирано стъкло. Бих го разбрал, ако беше истински терорист или ако го шантажираха…
Хрумна ми идея, от която стомахът ми се присви. Наведох се бързо напред и препрочетох част от показанията.
«Спомних си жената, която контролираше операцията — Джоан Кеслер…»
О, не…
Грабнах радиостанцията и се обадих на Лайл Ахмад.
— Веднага. Трябваш ми.
Младият клонинг се появи след секунда със спокойно лице и бдителен поглед.
— Да, сър?
— Затвори вратата. Къде са подопечните?
Той захлопна дебелата дъбова врата и пристъпи към бюрото.
— Райън е в дневната в задното крило. Чете. Преструва се, че чете. Пил е. Джоан е в спалнята. Мари е пред компютъра. В стаята си.
— А Бар?
— Обхожда задния периметър.
Сниших глас.
— Или е предател, или подставено лице.
Очите на Ахмад останаха безизразни. Несъмнено бе разтревожен не по-малко от мен, но — отново като мен — приемаше ситуацията хладнокръвно. Както го бях учил.
— Добре.
Обясних му логиката си.
— Когато ви обяснявах за работата на Джоан в «Сикъл», я описах като контрольор на операциите.
— Помня.
— Но терминът се използва само в нашата организация. Джоан се нарече «отговорник» на ударни екипи. Цагаев обаче я описва като «контрольор».
Ахмад кимаше.
— Откъде знае термина?
— Точно така. Единственият начин е някой от нас да му е казал.
— Бар.
— И — добавих — Цагаев спомена името на Джоан. Дори да е замесена в убийството на пакистанските съпрузи, откъде е научил името иМ? Уилямс и хората от «Сикъл» сигурно са го пазили в тайна. Лавинг се е добрал до някого в системата и е научил, че Фреди изпраща Тони Бар в убежището.
— После е изнудил Бар да го информира.
Хрумна ми и друга зловеща възможност.
— Или той не е Бар, а подставено лице.
— А истинският Бар е мъртъв.
Злощастно, но логично заключение.
— Бар — или който и да е — се е обадил на Лавинг да му съобщи подозренията ни, че Джоан е мишената, а Цагаев — поръчителят.
Лавинг бе осъзнал, че му се предоставя съвършена възможност за заблуда. Беше открил Цагаев и го бе принудил да изиграе ролята на поръчител — навярно използвайки семейството му като средство за натиск. Запознал го бе с всички подробности около операцията — хеликоптера например — и му бе наредил да ни убеди, че наистина Джоан е на прицел. Осъществил бе уличаващите го обаждания, след залавянето чеченецът направи «самопризнания». И отклони вниманието ни от Лавинг и истинския поръчител.
— Но ако е така — посочи младият ми колега, — защо Бар не е предприел нищо, освен да информира Лавинг? Би могъл да му каже къде е убежището. Или да ни застреля всички в гръб.
Прав беше.
— Не знам. Трябва да науча повече. Но засега ще приемем, че между нас има враг. Събери всички подопечни в дневната и остани при тях. Обади се в ареста и предай съобщение на Бил Картър. Кажи му, че още не мога да ги взема с Аманда. Искам да се върнат обратно, докато разбера какво става.
— Да, сър.
Лайл Ахмад тръгна към вратата.
Взрях се в преписа на показанията.
Оперативен контрольор…
Как да потвърдя теорията си? Преди да бъде допуснат в убежището, пръстовите отпечатъци и лицевите параметри на Бар бяха проверени на скенер. Следователно той или беше истинският Тони Бар, или някой бе проникнал в кодираните сървъри на правосъдното министерство — служител на ФБР навярно или човек от друга федерална агенция за сигурност. Включих се в базата данни за личния състав на Бюрото, въведох необходимите пароли и проверих профила на Бар. Снимката беше същата, отличителните белези и възрастта — също. Пръстовите му отпечатъци, по които Джеф бе потвърдил самоличността му, също бяха приложени. Всичко навеждаше на мисълта, че мъжът в защитената къща е Тони Бар.
Отворих нов прозорец и започнах да издирвам информация за Тони Бар в социалните мрежи, въвеждайки името му и съответните демографски данни.
Светът на «Гугъл»…
След три минути потвърдих, че наистина си имаме работа с подставено лице. Истинският Тони Бар приличаше съвсем бегло на мъжа, който сега обхождаше задния периметър на къщата.