По телефона преди малко с Поуг бяхме договорили уловката, с помощта на която да разкрием истината за мнимия Тони Бар и плана на Лавинг.
Стратегията ни, разбира се, можеше да ни вкара и двамата в гроба.
Поуг коленичи и се престори, че ме претърсва старателно с гръб към самозванеца и напълно уязвим. Мъжът, обаче, който можеше да го простреля, когато пожелае, се чувстваше объркан, че го пренебрегват. И обезоръжен от факта, че Поуг взе глока ми и му го подаде.
— Съжалявам — каза той, поемайки несигурно оръжието. — Но кой, по дяволите, си ти?
— Поуг.
— Хенри не е споменавал…
— Лавинг не знае кой съм. Работя за мъжа, който го е наел.
С Поуг бяхме решили да рискуваме. Ако мнимият агент на ФБР работеше за поръчителя, целият театър щеше да приключи на секундата. Навярно кърваво.
Той обаче се разсмя и каза:
— О, разбира се. Ясно. Чудехме се. Хенри спомена, че някой друг ни следи. Не Корт. Някой със зелено яке.
Той посочи гърдите на Поуг.
— Наглеждах ви с Хенри дали всичко върви по план. — Поуг стана и протегна ръка. — Как се казваш?
— Макол.
Ръкуваха се. После Поуг измърмори:
— Е, Макол, възникна проблем. Знаеш за вътрешния човек — онзи, който ви информира за Бар и прикачи снимката ти в уебсайта на Бюрото.
Макол кимна разсеяно и се озърна:
— Не знам кой е. Знам само, че е от отдела на онзи задник Фредерикс.
Значи къртицата наистина работеше в отдела на Фреди. Лошо. Не реагирах обаче. Само се хванах за крака и простенах. Макол явно хареса представлението.
— Е, няма значение. Но си е променил мнението — изсъска Поуг. — Проговорил е.
— Мамка му! Не!
— Мамка му, да.
Отговорът прозвуча саркастично, точно в стила на войници от съюзнически армии. Поуг играеше ролята си съвършено.
«Сикъл»…
— Разбрали ли са за мен? — попита Макол.
— Не знам. Може би още не, но ще разберат. Въпрос на време е да надушат, че си видял сметката на Бар.
— Тялото е в канавка. Дълго ще го търсят — отбранително отвърна Макол.
— Надявай се. Проблемът обаче е, че трябва да си плюем на петите. Да отидем при Хенри и да го предупредим. Не може да използваме телефони и радиостанции. Знаят всичките ни телефони и честоти.
— Ами той? — Макол насочи собствения ми глок към мен.
— Идва с нас. Шефът ми иска да научи нещичко. Но първо трябва да се доберем до Хенри. Къде е той?
— Последния път, когато говорихме, беше близо — подсмихна се Макол. — Хванаха се на въдицата за Филаделфия.
— Е, да вървим при него. Преди да го открият. Къде точно се намира?
«Внимателно», предупредих мислено Поуг. Притеснявах се да не прибърза.
— Смяташе да отиде в някаква база, след като с момчетата прихванат мишената.
— Мишената? Джоан Кеслер? — попита Поуг.
Макол сбърчи чело.
— Не, човече. Тя няма нищо общо… Искам да кажа истинската мишена. Аманда, дъщерята. Кого друг?
Глава 57
Аманда…
Нея ли преследваха? А не Кеслер и съпругата му? Отчаяно се мъчех да осъзная как е възможно. Поуг се съвзе и каза:
— Знам, знам. Просто мислех, че Хенри смята да убие Джоан и съпруга иМ.
— Може би — сви рамене Макол. — Но не ми е споменавал.
— Искам да се измъквам оттук — изръмжа Поуг. — Ще се видим с него в базата. Къде каза, че се намира?
Добър опит. Аз навярно бих почакал още малко, за да науча повече подробности, но Поуг сложи чертата. А по напрегнатото мълчание, което последва, разбрах, че уловката е разобличена. Макол се усъмни.
Не исках да поемам риска да хвърли глока ми — който не беше зареден — и да стреля с автомата си. Скочих на крака и извиках:
— Сега! Атака!
Макол ахна и реагира импулсивно, насочвайки единственото оръжие в ръката си — моя револвер — към нас.
— Празен е — прошепна спокойно Поуг и взе на мушка Макол с беретата със заглушител.
Аз пристъпих напред и издърпах глока от ръката на Макол, заредих го, преместих плъзгача и го освободих. Насочих дулото към Макол, който ни зяпаше шокирано, докато Поуг му нахлузи белезниците и ги пристегна здраво. Взех си телефона и бързо набрах номера на затвора.
Лайл Ахмад излезе от храстите, където бе заел позиция със своя М4 с прикачен уред за нощно виждане. Бях го изпратил в гората да държи на мушка самозванеца, докато с Поуг разигравахме представлението си, за да научим повече за плановете на Лавинг.