— Средствата за комуникация са изключени. Видеото — също. Невидими сте.
— Виж, Джоан — отрони отчаяно Макол, — не мога да ти помогна. Съжалявам. Искам, но не мога. Съчувствам ти. Наистина. Ако имаше начин…
Тя не му обърна никакво внимание. Обърна се към мен и попита:
— Някакви инструменти?
— Под мивката. Нищо особено.
— Ще свършат работа.
И Джоан затвори вратата.
Още една подробност за пристройката — тя е напълно шумоизолирана. За да не чуват подопечните заплахи и призиви отвън.
И съответно виковете отвътре също не се чуват.
Нощта се бе спуснала, когато се събрахме на предната веранда на къщата. Джоан не изглеждаше по-развълнувана, отколкото ако беше успяла да грабне най-добрите ризи от най-масовия размер на разпродажба в мола.
— Отвели са я в старо военно поделение на Шосе 15 до Лийсбърг, на една миля южно от Оутландс — съобщи ми тя. Оутландс беше любимо място за изложби на антики и кучета. С Пеги бяхме водили момчетата там. — Сградата се намира на около стотина метра западно от Шосе 15 — продължи Джоан. — Свива се по неотбелязан черен път. Под хълм е, прилича на бункер. Макол не знае защо им е. Било много тайно. Щеше да ми каже, ако знаеше.
Говореше силно. Усети се и извади памучните топки от ушите си.
— Лавинг ще пристигне всеки момент, а след около час поръчителят или негови приближени също ще дойдат.
— Никаква информация защо им трябва Аманда?
— Не. Каза, че не било трудно да я открият и отвлекат. Всеки можел да го направи. — С твърд като скала глас добави: — Наели Лавинг, защото никой друг не се съгласил да измъчва дете, ако се стигне дотам.
Райън ахна. Забелязах, че Джоан и съпругът иМ не се погледнаха нито веднъж, откакто тя излезе от пристройката. Той надникна вътре да види резултата. По пода имаше много кръв. Райън реагира необичайно за служител на реда.
— Тримата, които са я отвели, са телохранители. Работят или за поръчителя, или Лавинг ги е наел. Макол не знае. Само поръчителят знае каква информация му е необходима. Дори Лавинг не е наясно — продължи Джоан.
— Лавинг очаква ли Макол? — попитах.
— Не. Той трябва да остане тук. Под прикритие.
Това беше добре. Ако бе инструктиран да докладва на Лавинг през да речем, петнайсет минути, щяхме да срещнем проблем.
Сега обаче ние бяхме на ход.
Каква стратегия да избера?
Камък, ножица или хартия?
— Технически екип? — обърна се Джоан към Поуг.
В нашата организация не използвахме такъв термин, но лесно се досетих. Агентът отговори:
— Два-три часа. Вече не сме толкова мобилни тук. Ню Йорк и Лос Анджелис са приоритет.
— Ти и аз? — погледнах към Поуг.
— Да речем.
Стрелна с очи Джоан и ми хрумна, че макар да не са си партнирали в заведението на пакистанците, явно ги свързва обща предистория.
— И аз ще дойда — твърдо се обади някой.
Райън Кеслер.
— Не си експерт в тази област, Райън — съчувствено отбелязах.
— Защото от шест години седя зад бюро и задникът ми расте? Навремето съм участвал в тактически операции. Знам какво правя.
— Не бива. Засегнато лице си. Аманда ти е дъщеря. Не е ефективно да се включваш, ако си лично ангажиран.
— Виж — обади се вразумително Райън, — няма риск да съм там. Той не иска мен, Корт.
— Може да те използва, за да принуди Аманда да проговори — отбелязах.
— Дъщеря ми е на шестнайсет години — прошепна Райън. — Не му трябва слабо място. Ще иМ кресне и тя ще му каже какво знае.
Не и Аманда Кеслер, която бях видял.
— Твърде емоционално го приемаш. Нормално е. Но трябва да останеш тук.
— «Чувство» е мръсна дума за теб, нали, Корт? Не е лесно да си робот, нали?
— Райън, скъпи, моля те — прекъсна го Джоан, възвърнала облика си на добра съпруга. Или по-точно, ролята на добра съпруга.
Не отвърнах нищо. И как бих могъл? Райън беше напълно прав.
Той пристъпи към мен.
— Май е време да свалим маските, Корт. И да сме искрени. Заблуждаваше ме с празни приказки, нали? — Усетих какво ще последва. — Само ме потупваше по рамото, нали? Залъгваше ме. От наръчника на бодигарда ли научи тези трикове? Намери занимание на подопечните си. Излъжи ги, че се нуждаеш от безценната им помощ. «Ще заловим заедно Лавинг, само че не тук.» После ги караш да държат на прицел полянка с маргаритки. Във Феърфакс знаеше, че Лавинг няма да дойде от онази посока, нали? Но ме накара да я следя, за да ми отклониш вниманието.
— Да — отвърнах след кратко колебание.
— И се осмели да ме похвалиш за добрата работа! — Той поклати глава. — О, мамка му, Корт! И когато наистина се появи враг — Макол — ти дори не помисли за мен. Повика нашия приятел. — Изгледа презрително Поуг. — Имате ли термин за това — за залъгването на подопечните? Оставяте ни в ъгъла с играчите, за да не подслушваме възрастните, а? Е, Корт?