— Рай, скъпи, моля те…
— Млъкни! — сряза я той и пак се обърна към мен: — Та как значи го наричате?
— Мнима стръв.
— Кучи син! — изръмжа той. — «Дръж на мушка страничния двор, Райън. Цели се ниско. Отбягвай бедрената артерия. Сигурно си добър стрелец…»
— Исках да те спечеля на моя страна.
— Споделяше бойния си опит. Как си влязъл в бизнеса… ориентирането, следотърсачеството… И това ли бяха лъжи?
— Не. Глупости!
Съчувствах му. Как иначе? Мъж, лишен от любимата професия — на всичкото отгоре с дейното участие на съпругата си.
Лишен от статута си на герой.
И измамен от мен.
— Дай ми шанс — прошепна той. — Добър стрелец съм и куцането не ми пречи. Мога да се движа бързо, ако трябва.
— Не, Рай — каза Джоан. — Остави го да се погрижи.
— Съжалявам — додадох.
— Е, аз ще дойда така или иначе. — Говореше на мен. — Не можеш да ме спреш. Знам къде е Аманда. Тръгнеш ли, просто ще се кача на някоя кола и ще дойда.
Ръката му докосна оръжието.
Възцари се плътна тишина. Погледнах дискретно Лайл Ахмад и бившият морски пехотинец се шмугна зад Райън и го събори на пода, като го стискаше за дясната китка. Райън — по-едрият от двамата — можеше да противодейства и да се измъкне, но явно беше забравил техниката.
Простена, вперил очи в мен:
— Проклет страхливец! Дори не посмя да ме нападнеш сам. Накара го да ме изненада в гръб.
Пристъпих напред и пристегнах китките му с пластмасови белезници.
— Не! — изкрещя той.
— Съжалявам.
— Тя ми е дъщеря!
Но аз гледах към Джоан. За пръв път, откакто се бяхме срещнали, по бузите иМ се стичаха сълзи.
Ахмад помогна на Райън да седне. Аз се приведох към кръглото му, влажно, потъмняло от гняв лице.
— Ще ти я доведа — обещах му. — Това ми е работата. Ще я върна невредима.
Глава 60
Шосе 15 прекосява хълмиста местност през сърцето на Вирджиния от времето на Гражданската война, на четирийсет мили от Вашингтон. Просторните частни имения, наследници на щата, някогашно царство на конете, се борят с обсаждащите ги еднотипни жилищни комплекси но улици с тематични имена — «Камелот», «Флора», «Ню Инглънд».
Край магистралата не липсват чудати гледки — рухнали изоставени ферми, чиито собственици са отказали да ги продадат на алчните предприемачи или просто са изчезнали — често защото предпочитат да живеят анонимно по една или друга причина. Редят се също злокобни постройки от потъмнял бетон и ръждясала стомана, оградени с предупредителни табели и остра, но също тъй ръждясала бодлива тел, обрасла с трънаци. По времето на Студената война тук са се помещавали различни отбранителни системи. И сега не можем да спрем междуконтиненталните балистични ракети, та камо ли преди петдесет години, но военните упорстват. Някои от постройките всъщност са за продан, но понеже в повечето са складирали оръжия, огромните разходи за почистването от токсини възпират купувачите.
Клер Дюбоа, както винаги, ми бе описала подробно базата, към която пътувахме. ЮСАФ-ЛС 193 беше голяма бетонна сграда на трийсет-четирийсет минути от защитената къща в Грейт Фолс.
Заобиколих я с колата и забелязах бетонната фасада и високия, обрасъл с трева хълм, с който се сливаше. Намираше се на стотина метра от пътя, както Макол бе казал на Джоан. Портата беше затворена, но огражденията отпред и от двете страни не бяха високи и очевидно не бяха обезопасени с електричество или сензори.
Спрях. Поуг огледа местността с монокуляра ми за нощно виждане и отбеляза:
— Два вана, не различавам табелите. Тук-там свети. Един човек пред сградата, не виждам дали е въоръжен. Предполагам, че е.
Свих към храстите край пътя и изключих двигателя. Беше девет без петнайсет. Тъмнина. Обикновено звездите тук сияят ярко, но тази вечер се криеха зад облачната пелена. С Поуг слязохме от колата и изчакахме един лекотоварен камион да профучи по шосето, вдигайки вихрушки прахоляк и сухи листа. Пресякохме и тръгнахме към сградата, прикрити зад гъстите храсти и дървета. Поуг огледа още веднъж района с монокуляра и вдигна показалец. Все още само един на пост.
Огледах и аз. Млад мъж с възкъса коса. Носеше тъмни джинси и пуловер. Придържаше ръката си до хълбока и когато се обърна да обходи бързо района, забелязах полуавтоматичния му пистолет.
На трийсетина метра от сградата Поуг си сложи слушалка и измърмори нещо в яката си. Не чувах думите ясно, но предположих, че докладва на Уилямс — бившия шеф на Джоан.