На десет крачки от нея седеше Аманда.
В джинси и син пуловер момичето седеше, свило колене, в сив, метален офис стол. Изражението иМ бе мрачно и предизвикателно. Китките иМ бяха овързани с тиксо, но иМ бяха оставили плюшената чантичка с глупаво ухиленото мече.
Похитителите иМ се намираха под нас, скрити от навеса на балкона. Лавинг и другите трима. Успеехме ли да ги накараме да се покажат, щяхме да се възползваме от изгодната стрелкова позиция. Вдигнах два пръста и прокарах показалец през гърлото си. Още два пръста, после изписах буквата Л — тоест Лавинг — и посочих рамото си.
Исках двама мъртви, а Лавинг и последния — ранени, за да ги разпитаме. Раздробена ключица или лопатка щеше да ги обезвреди напълно за разлика от куршум в крака.
Поуг кимна, а аз потърсих по пода нещо, което да подхвърля към сенките, за да ги изкарам на открито — по примера на Поуг преди няколко часа в къщата.
Един от похитителите влезе в полезрението ни. Вървеше към момичето. Спря на крачка от Аманда и я изгледа с присвити очи. Взе си чаша кафе. Беше мускулест и носеше костюм. Отпи глътка и се озърна.
— Оттук ли са изстрелвали ракети?
— Не знам — долетя друг глас. Не беше Лавинг.
— «Нике».
— Какво? Като маратонките?
— Като гръцката богиня.
В гласовете не се долавяше южняшки акцент.
— Силозите са някъде наоколо. Ракетите са в Клифтън май. В случай че руснаците нападнат.
— Руснаците? Че защо ще ни нападат?
— Господи!
Събрах няколко парченца счупено стъкло. Поуг ме видя и тихо извади втори пълнител за беретата и го остави на пода пред себе си. Моят резервен беше в джоба. Имах само един, за разлика от Поуг, който бе добре зареден, и ако се наложеше да бягаме под обстрел, не желаех да остана без амуниции.
— Къде е той? — обади се трети глас.
— Търпение.
От спокойния тон на Лавинг ме побиха студени тръпки.
— Мислиш ли, че са разбрали?
— Че сме я пленили? Още не.
— Ами уречената среща? — попита някой.
Лавинг заобяснява търпеливо:
— Корт държи в тайна местонахождението на убежището. Никой не ходи дотам директно, освен малцина негови довереници. Беше се уговорил да вземе момичето и Картър от мол или от бензиностанция.
— Откъде знаеш толкова много за Корт?
Лавинг не отговори.
Момичето се намеси внезапно:
— Ще ви арестуват. Всичките. Или ще ви застрелят.
За разлика от останалите Аманда Кеслер не шепнеше. Думите прокънтяха рязко.
Мъжът с кафето я погледна, но не каза нищо. Нито пък някой друг.
— Татко е полицай.
— Знаем — отвърна иМ единият.
Лавинг обаче го скастри:
— Млъкни! Бърборенето е неефективно. Пазете тишина.
Погледнах към Поуг. Той бръкна в джоба си и извади специални слушалки. Бях виждал такива и преди. Блокират високите децибели и гърмежите, но пропускат човешките гласове. Подаде ми две. Сложих си ги. Поех дълбоко дъх и хвърлих парче стъкло, което се приземи звучно в ъгъла на стаята.
Мъжът в полезрението ни остави чашата и си извади пистолета.
— Какво, по дяволите, става?
Изпод балкона се появиха още двама. Единият носеше тъмен автоматичен револвер и пристъпваше бавно.
Трима. Трябваше ни е четвъртият, за да проработи планът ни. Къде беше Лавинг?
Хайде… Хайде…
Точно под нас наемникът спокойно нареди:
— Обадете се на постовия.
Единият от озъртащите се пред нас мъже вдигна радиостанцията си.
— Джейми, какво става? Дойде ли той? Чухме нещо вътре.
Не получи отговор и погледна колебливо назад. Подхвърлих още едно стъкло и то се търкулна по пода.
И двамата въоръжени мъже вдигнаха пистолетите си.
— Изключи радиото — заповяда Лавинг и прекрачи напред.
Вече виждахме и четирите мишени, застанали около Аманда. Лавинг и мъжът с радиостанцията се намираха вдясно от нея, а двамата мъже с извадени оръжия — вляво.
Поуг посочи към двамата с оръжията, прокара показалец по гърлото си и накрая посочи себе си.
Той все пак беше професионален убиец, а аз — точно обратното. Приготвих се да стрелям по рамото на мъжа вдясно и по Лавинг.
Прицелих се. Поуг вдигна три пръста на лявата си ръка и започна да ги свива един след друг.
Взрях се в Лавинг. В ума ми изплува лицето на Аби Фалоу.
Две…
В този момент Аманда ахна и подскочи назад.
— Олеле! — изпищя тя. — Не!
Гледаше надолу. Мъжете се снишиха и се разпръснаха и ние тутакси изгубихме мишените. Единият отстъпи назад и се скри от погледите ни.
С Поуг застинахме.
— Плъх — каза момичето. — Под стола има плъх. Махнете го!
— Как?…
Похитителят, застанал най-близо до нея, измърмори:
— Мамка му! Изкарах си акъла!