Выбрать главу

После настана тишина. Въпреки мрака той беше идеална мишена за глока, но Лавинг не стреляше. Вдигнах очи и разбрах защо. Не знаеше колко куршума са останали в пистолета. Беше изпразнил пълнителя; плъзгачът бе изтеглен назад в очакване да го презаредят.

Лавинг осъзна, че сигурно имам резервни амуниции. Съвсем правилна догадка. Погледна към накуцващия Райън, който напредваше неотклонно, търсейки удобна позиция за стрелба.

Лавинг пристъпи към мен и Райън стреля. И неговите амуниции свършиха. Чух как ударникът щракна кухо. Полицаят извади резервен пълнител от колана си и отвори барабана, за да махне празния и да презареди.

Лавинг притича до мен и протегна ръка към джоба на якето ми. Аз се извъртях бързо по корем, пренебрегвайки пронизващата болка в пръстите, за да му попреча да вземе амунициите. Той погледна към Райън, който тъкмо наместваше кръглия пълнител. Издърпа якето ми и се протегна към джоба. Райън тръгна отново напред. Усетих, че Лавинг се отчая.

Събрах всичката си останала сила и вдигнах рязко колене, удряйки го по хълбока, където го бях прострелял. Той изохка, изгуби равновесие и отстъпи.

После сбърчи чело, примигна и пак се протегна към якето ми. Бръкна в джоба и намери резервния ми пълнител. Извади го и презареди.

Лицето му беше на крачка от моето, когато Райън Кеслер го простреля два пъти в гърдите. Хенри Лавинг примигна, сви се одве и падна на една страна. И докато умираше, очите му се взираха не в очите на полицая, а в моите.

После и Райън Кеслер седна и впери поглед в кървавата рана в корема си. Изглеждаше ужасен, макар и не от тази рана, която на мен ми се струваше тежка. Очевидно повече го тормозеше вторият куршум, с който го бе поразил Лавинг. Той въздъхна отвратено, притиснал кървящото си бедро:

— Другият крак. — Погледна към мен. — Здравият. Кучи син!

И припадна.

Глава 66

Половин час по-късно старата военна база беше осветена като увеселителен парк и наоколо сновяха стотина агенти и медицински работници. Стоях пред сградата и наблюдавах как тактическите екипи на Фреди с респиратори и маски си проправят път в сградата и над нея, разчиствайки помещенията пред пожарникарите. Откриха тримата партньори на Лавинг, мъртви до един, но огънят още лумтеше на мястото, където Поуг бе заел за последно позиция, и все още не бяха открили тялото му.

Наблизо медиците се подготвяха да отведат Райън Кеслер в болницата в Лийсбърг за операция. Той се съвзе и не изглеждаше чак толкова зле ранен, колкото ми се бе сторило отначало.

— Навътре и навън — каза ми.

Същата фраза, с която доктор Франк Лавинг описа пътя на куршума ми през хълбока на братовчед му.

Обадих се на Джоан и иМ съобщих, че Аманда е добре, а съпругът иМ е прострелян.

— Стабилен е — добавих.

Продиктувах иМ с кой лекар да се консултира. После иМ казах за Поуг. След кратка пауза Джоан ми благодари. Че съм я уведомил. Отново се запитах каква ли предистория ги свързва.

— Ти пусна Райън, нали? — попитах. Нова пауза.

— Да. Отвлякох вниманието на Лайл.

Сигурно ни бе наблюдавала и беше запомнила с какъв код деактивираме алармата на вратата. Или в подсигурената си срещу подслушване дамска чанта носеше някакво специално устройство за разбиване на ключалки.

— Той ми спаси живота — казах иМ.

Видях Фреди да приближава. Обещах на Джоан да позвъня отново.

— Почакай, Корт.

— Да?

— Един момент.

След миг чух гласа на Мари.

— Корт?

— Да.

— Ранен ли си?

— Нищо сериозно.

Мълчание.

— Радвам се. — После без връзка добави: — Исках само да кажа… че те снимах. Когато бяхме край реката? Помниш ли?

— Да — отговорих след кратък размисъл.

— Много е хубава.

— Добре.

Тя се поколеба.

— Сигурен ли си, че нищо ти няма?

— Да. Трябва да приключвам.

— Добре. Обади ми се, когато можеш.

Сега се поколебах аз.

— Разбира се.

Прекъснах връзката. Фреди приближи.

— Какво открихте?

— Истинска загадка в пълния смисъл на думата.

Вдигнах нетърпеливо вежди.

— Добре де, добре. Лавинг ни е стар познайник. Другите? — Той махна с ръка към сградата. — Другите са служители на Капитолия. От въоръжените.

Охранители от частни компании. Не се изненадах, предвид находката в портфейла на постовия. Но се обезсърчих. Подобни организации са експерти в прикриването на следите към поръчителя.

— Тоест нямаме никаква информация — предположих.

— Точно казано.

— А този? — погледнах към съвзелия се постови.