— Е? — попитах Клер Дюбоа, когато палецът иМ се насочи към бутона за изключване на мобилния иМ телефон. Беше се обадила да се осведоми за състоянието на Райън Кеслер.
— Справя се добре. Лекарят каза, че е стабилен. Така и не прозрях тези медицински термини. Стабилно състояние. Сериозно. Критично. Приличат на сигналите за опасност на Агенцията за сигурност. Оранжево, жълто, зелено, сиво-кафяво. Или каквито са там… Помагат ли някому? Не смятам. Някой си седи в някоя стая и ги измисля. И пилее парите на данъкоплатците.
Отметна кичур блестяща, кестенява коса зад ухото си. Жестът не бе озвучен — тази сутрин не носеше звънтящата гривна с медальони. От съображения за безопасност.
Райън се намираше в затворническа болница. Аманда, Джоан и Мари бяха в нова защитена къща, а Ахмад и клонингът, откарал Аманда предната вечер, бдяха над тях.
С Дюбоа дебнехме поръчителя.
Продължих наблюдението. Къщите около нас напомняха квартала на Райън Кеслер. Всяка пета беше ако не еднаква, то поне изградена по същия модел. Оглеждахме през храстите къща в колониален стил на две нива от другата страна на кучешки парк и детска площадка. Тук живееше Питър Ю, хоноруван професор по компютърни науки в колежа в Северна Вирджиния и софтуерен дизайнер в «Глобал Софтуер Иновейшънс». Главният офис на компанията се намираше в дълеския «технологичен коридор» — дузина офис сгради край магистралата, приютили корпорации, обвеяни със славата на технически спецове, най-вече защото бяха листвани на борсата «Насдак».
През бинокъла забелязах съмнително движение в задния двор.
Вдигнах моторолата и попитах паркиралия наблизо Фреди:
— Готови ли сме да влезем?
— Чудя се дали зрението не ме подвежда.
Присвих очи.
— Той е. Сигурен съм.
— По-млад си от мен, Корт. Очите първи се предават. Е, не първи, за жалост, но горе-долу… Почакай… момчетата ми сигнализират. В къщата има двама.
— Виждам втория — потвърдих.
— Някакъв здравеняк, предполагам. С бронежилетка ли си?
Погледнах към лекото сако на Клер, по-скоро към гърдите. Не за пръв път, признавам, но при сегашните обстоятелства в погледа ми не се четеше и капчица сексуален намек. Проверявах дали плътните найлонови пластини «Велкро» са поставени правилно. Знаех, че моята бронежилетка «Американ Боди Армър» е на точното място.
— Всичко е наред — уведомих Фреди.
— Добре. Да вървим. Момчетата и момичетата ми казват, че го виждат добре. Здравенякът е въоръжен. Автоматичен пистолет. В кобур на хълбока.
— Тръгваме. — Прекъснах връзката. — Няма да ти потрябва, но не си закопчавай сакото — казах на Дюбоа.
— Добре.
Ставаше дума за глока.
Всъщност бях напълно сигурен, че няма да иМ потрябва. Но си спомних мъжете в някогашната военна база в Лийсбърг. И Хенри Лавинг. От научните си изследвания — по-точно от историята — знаех, че отчаяните понякога се държат непредсказуемо. Освен това, въпреки че по наша преценка в къщата имаше двама души, цялата операция бе изпълнена с изненади.
Ванът ни и другите четири коли набраха бързо скорост и влетях на поляната пред къщата на професор Питър Ю, разоравайки трева и мачкайки храсти. Драматичната поява, която вероятно смятате за измислица на кинорежисьорите, всъщност е най-ефективният начин да сплашиш заподозрения.
Блъснахме вратите и изскочихме от колите с развени от влажния бриз сака. Аз накуцвах — пръстът все още ме болеше ужасно. С Дюбоа последвахме бавно осмината въоръжени тактически агенти, които нахълтаха в отворения гараж на Ю, размахали пистолети.
— На земята! ФБР! ФБР!
Виковете също са стандартна процедура. Отново за сплашване.
За секунди двамата мъже бяха проснати по корем, а ръцете им приковани в белезници на гърба. Друга група агенти влязоха в къщата, претърсиха я и се върнаха, оповестявайки:
— Чисто!
С Клер пристъпихме към двамата заподозрени, които агентите изправяха на крака.
Единият впи очи в мен с израз на недоумение, тутакси заменено от неприкрита омраза. Санди Албъртс, главен асистент на сенатор Лайънъл Стивънсън, изграчи:
— Корт? Аз… Корт?
Партньорът му, здравенякът, беше професионалист, вероятно от същото подразделение като мъжете, които с Поуг открихме в базата на Шосе 15. Той просто се намръщи и не каза нищо.
Фреди, най-старшият служител на реда измежду нас, обяви:
— Господин Албъртс, арестуван сте за отвличане на жител на Феърфакс — Аманда Кеслер — и по обвинение в заговор и убийство на федерален агент.
Албъртс ахна. Чувал съм подобен звук само от подплашено животно.